— Корибус? Какво се е случило?
— Все още тече разследване. Не съм изненадан обаче, че председателят Венцеслас ви е държал на тъмно. — Каин очевидно търсеше начин да смени темата. — Какво всъщност ви измъчва?
Ноздрите на Питър трепнаха ядно.
— Базил се опита да ни убие — Естара и мен. Беше поставил бомба на кралската яхта, но ОХ я обезвреди навреме. Смяташе да хвърли вината за убийството ни върху скитниците.
— Значи е планирал война с тях още преди те да ни обявят ембарго? Интересно. Когато се изправиш пред заплахата да изгубиш войната, която водиш, най-добре си създай нов враг, когото смяташ, че би могъл да победиш. Особено ако можеш да му отнемеш ресурсите. Това повдига бойния дух. Ако успееш, разбира се.
Питър бе стигнал твърде далеч, за да се отказва.
— А видяхте ли какво направи с Даниъл? Държи го упоен, вързан за леглото. А сега, без никаква основателна причина, само защото е обиден, иска да убие бебето ни с Естара. Не мога да позволя това.
— Питър, не бих желал да вземам страна в личната ви война срещу председателя.
— Това не е лична война! Става въпрос за моето дете — и за един човек, който разполага с прекалено голяма власт и заплашва да стане безконтролен. Базил е като бясно куче. Той не вижда злото, което причинява. — Питър вдигна глава. — Следващия път, когато говоря на открито, ще обявя, че кралицата ще ме дари с престолонаследник. Ще го изкрещя дори ако председателят се опита да изключи микрофона. След като хората го знаят, той няма да посмее да предприеме нищо.
Каин се приближи до следващата статуя, този път на еднорог.
— Не бих могъл да ви противореча, Питър. Председателят наистина греши в отношението си към вас. Ще е по-добре обаче, ако сведенията за деликатното положение на кралицата достигнат по неведоми пътища до медиите още сега. Слуховете, както знаете, се разпространяват бързо и хората, разбира се, са склонни да им вярват. Те искат да им вярват. А разпалите ли надеждите им, Базил няма да посмее да направи нищо. Особено ако вината за изтичането на информацията не е ваша. — Той млъкна и прехапа устна, сякаш сам не вярваше на това, което бе казал.
Питър се наведе към него.
— Можете ли да го направите? Да разпространите слуха?
— Разбира се, че бих могъл… но дали бих го направил? Вярно, убеден съм, че това е най-разумният начин на действие. — Той вдигна една порцеланова ваза. — Хм, прекалено е натруфена, но има определен чар. В нея има някаква стаена грация, уловено движение. — Преобърна вазата и отвътре изпаднаха мъртви паяци.
Стомахът на Питър се сви. Кралят мълчеше, опасяваше се, че е допуснал ужасна грешка.
Най-сетне Каин си пое дъх, сякаш бе взел решение.
— С други думи, вие ме питате как да се отървете от председателя Венцеслас? Това ли е тайното ви желание, Питър?
Кралят преглътна, изненадан от прямотата на събеседника си.
— Като се имат предвид последните действия на председателя, струва ми се, че това е най-доброто, което може да се направи за Ханзата.
— О, за доброто на Ханзата… — Каин се поколеба. — Знаете ли, наблюдавам ви и ви слушам от години и наистина си мисля, че го вярвате. Което доста ме притеснява, особено ако се окаже, че сте прав.
114.
Рлинда Кет
Рлинда и БиБоб седяха отчаяни в пилотската кабина. Бяха рискували всичко, за да се измъкнат от зевесетата, само за да попаднат в друга клопка. И то каква! Рлинда скърцаше със зъби, а БиБоб мърмореше. Корабът им висеше безпомощно насред космоса.
Петнадесет скитници от водните мини се бяха качили на борда — наперени, сякаш всичко тук им принадлежеше. Втренчила яден поглед в тях, Рлинда си мислеше, че вероятно би могла да се справи с трима или четирима, а БиБоб с още един-двама, но и това нямаше да е достатъчно.
Изискано облеченият мъж, който се представи като Ден Перони, се изтъпани пред тях, огледа мостика и каза самодоволно:
— Чудесно, направо прекрасно!
БиБоб седеше със затворени очи, изцяло отдаден на мрачните си настроения.
— Докъде стигнах? — мърмореше той. — Исках само да направя добро. Да ги предупредя. Не очаквах награди, нито заплащане. Спасих онзи старец и бедното момиче — какво получих в замяна? Арестуваха ме и ме изправиха пред военен трибунал! Сетне корабът ми се взриви, Дейвлин Лотце загина, а ние сме бегълци.
— Е, всеки има лоши дни — каза сгърбеният старец, който се бе представил като Кейлъб Тамблин и стоеше до Перони на мостика на „Любопитство“. Останалите скитници бяха слезли в машинното. Опитваха се да изстискат достатъчно тяга от двигателите, за да приземят кораба на една покрита с лед луна.