Той сви рамене.
— После ще живеете сред нас под планетарен арест. Някой ден може да ви разменим срещу наши военнопленници.
— Страхотно — въздъхна БиБоб. — Точно каквото ми трябваше.
Кейлъб го погледна ухилено.
— Сега сте скитници. Свиквайте.
— Ура! — провикна се подигравателно Рлинда. — Най-после мечтите ми се сбъднаха.
— Е, поне сме заедно — каза БиБоб с вечния си оптимизъм. — Предпочитам да съм с теб на тази ледена луна, отколкото да гния в килията на лунната база.
Рлинда го погледна с блеснали очи.
— Прав си, БиБоб. От бившите ми съпрузи ти си най-подходящата кандидатура за съвместно изгнаничество.
115.
Адар Зан’нх
Кохортата бойни лайнери и присъединилите се към нея кораби се събраха в синьото небе над Хирилка, след което се спуснаха право към бунтовническия дворец.
При предишното си идване тук с адар Кори’нх Зан’нх бе видял тучна страна, просторен, оборудван с множество площадки космопорт и площади, пригодени за празненства, фестивали и паради на Слънчевия флот. След завръщането на ранения губернатор космопортът бе разширен. Околните постройки и скулптури бяха съборени, за да се осигури пространство за нови площадки, на които да кацат товарни кораби с шайинг.
Равнините около града бяха набраздени от нови канали, дълги кални канавки, образуващи сложна мрежа сред нивите с ниалия. Всичко това естествено бе с една-единствена цел — да се осигури възможност на новия губернатор да разпространява своята поквара.
Зан’нх тревожно оглеждаше тези промени. Хирилка, както и голяма част от Хоризонтния куп, се нуждаеха от дълги години възстановяване, за да се върнат към нормален живот. Точно под тях цитаделата бе превърната в крепост. Хиляди илдирийски войници, верни на побъркания губернатор, се бяха загнездили из хълмовете, готови да се жертват за своя император. Носеха експлозиви, установки и снаряди, с които възнамеряваха да стрелят по своите доскорошни събратя.
— Това наистина е голяма трагедия — предаде от кораба си магът-император, който непрестанно поддържаше контакт с адара. — Подгответе се за разтоварване на основните сили. Ще заловим Руса’х и ще си върнем Хирилка.
— Господарю, няма ли да е по-добре, ако просто изравним цитаделата със земята? — попита губернаторът на Добро с типичната си невъзмутимост. — Разполагаме с предостатъчно кораби, за да го направим.
— Ще намерим друг начин — отвърна Джора’х. — Тези хора са жертви на покварата на побъркания ми брат. Длъжен съм да им осигуря възможността да се върнат в моя тизм. Те са били подмамени от Руса’х.
Удру’х сви рамене.
— Те са предатели, господарю. Заслужават наказанието, което им определите. Трябва да премахнем възможно най-бързо заразата на побъркания губернатор.
— Ще помисля върху предложението ти. Но ще има твърде много невинни жертви, хора, които не заслужават да умрат. Предпочитам да опитам отново със собствени сили.
Зан’нх внимателно следеше разговора. Предложението на Удру’х, разбира се, не му се нравеше, но той много добре помнеше, че тъкмо заради собствената му мекушавост в началото се бе стигнало до много по-сериозни кръвопролития. От друга страна, самият той нямаше какво да предложи.
Губернаторът на Добро не бе склонен да отстъпи толкова лесно.
— Господарю, не можете да сте навсякъде едновременно. Нали изпратихте Осира’х да се свърже с хидрогите? Трябва да се върнете на Миджистра и да я чакате там. Нашата империя ще се изправи пред много по-сериозна криза, ако не успеем да прекратим войната с хидрогите. Времето ни е ограничено.
— Зная го добре, Удру’х — отвърна уморено Джора’х. — Наредих един от най-бързите ми кораби да е в постоянна готовност, в случай че получа вест от Осира’х. Ако тя доведе хидрогите, съм готов да замина на мига. Но няма никаква вест и се боя, че се е случило най-лошото.
— Не бива да се страхувате, господарю — рече Удру’х. — Осира’х ще се справи. Но ако се наложи да отпътувате, позволете на мен и адар Зан’нх да се справим с покварения тизм.
По заповед на мага-император корабът на Зан’нх и два други бойни лайнера се спуснаха над новия разширен космодрум. Бунтовниците на Руса’х откриха огън с всичко, с което разполагаха. Щом почувства първите взривове върху корпуса, Зан’нх затвори очи и нареди, без да се поколебае:
— Отвърнете на огъня.
— Да ги избием ли, адаре? — попита оръдейният офицер.
— Да! — Той отвори очи. — Унищожете ги, преди да са повредили корабите ни.
Един залп от всички енергийни оръжия на водещия боен лайнер бе достатъчен, за да изпепели всички бунтовници на земята. Когато атаката приключи, Зан’нх заяви твърдо: