— Приземете корабите и продължете според заповедите на мага-император.
Неговият лайнер се приземи на една от площадките до няколко шлепа, заредени с прясно дестилиран шайинг. Магът-император ги последва и кацна от другата страна.
— Удру’х, искам да ме придружиш заедно с войниците от двата кораба — предаде Джора’х. — Ще обкръжим двореца и ще си пробием път със сила.
— Господарю, тези, които се намират в непосредствена близост до Руса’х, са най-силно обвързани с неговата тизм-мрежа. Може би няма да поискат да бъдат освободени.
— В такъв случай нашите войници няма да имат друг избор, освен да ги убият. Ще спасим тези, които можем, но за Руса’х няма да има прошка. Той е един от малкото, които са осъзнавали какво вършат. Трябва да плати за престъплението си.
— Какви са моите заповеди, господарю? — попита Зан’нх.
— Ти унищожи шайинга. Всичкия.
Адар Зан’нх изпрати специална група, която да се заеме с корабите на съседните площадки. Събраха всички цистерни с шайинг в средата на полето и ги изсипаха.
— Изгорете всичко — нареди Зан’нх.
Докато войниците изпълняваха заповедта, Зан’нх се качи на кораба си и излетя при останалите лайнери.
— Изгорете всички полета с ниалия, всичко да стане на пепел. От днес на тази земя ще се отглеждат само храни.
Лайнери полетяха над полята и Зан’нх добави:
— Внимавайте никой да не пострада. Достатъчно жертви има вече. Дори прекалено много.
Корабите се понесоха над равнината, като предупреждаваха работниците долу, че ще открият стрелба.
— Енергийните оръжия на широк обхват — нареди Зан’нх. — Нищо да не остане от насажденията. Огън!
Ослепителни лъчи започнаха да изпепеляват растенията долу.
От тях се вдигнаха рояци изплашени пеперуди. Пръснаха се на всички страни, но бързо бяха пометени от горещата вълна. Скоро от полето остана само пепел.
Ала въпреки че бойните лайнери бяха над триста, им отне няколко часа, за да приключат с всички насаждения. Зан’нх не се поколеба нито за миг. Бойните кораби кръжаха неуморно и оставяха след себе си черни обгорени дири. От наскоро изкопаните канали се вдигаше пара и се смесваше с черния дим от полето. Опожарената земя изглеждаше като след ужасяваща хидрогска атака.
Но Зан’нх нямаше никакви причини да се сравнява с чуждоземците. Огледа терена долу и нареди:
— Продължавайте.
От сензорите зазвучаха предупредителни сигнали. В системата се бяха появили още илдирийски кораби.
— Четиридесет и пет бойни лайнера, адаре — съобщи операторът. — Носят се право към нас.
Зан’нх скръсти ръце на гърдите си.
— Това е брат ми. Напада ни. — Като се имаше предвид склонността на Тор’х към насилие, адарът не се съмняваше, че битката ще е жестока. Усмихна се студено. Брат му имаше да плаща за много неща.
116.
Магът-император Джора’х
Наземната група на Слънчевия флот обкръжи стратегическия хълм и зае позиция. Войниците носеха тежки брони и традиционните илдирийски оръжия. Гъст дим изпълваше небето.
Губернаторът Удру’х погледна с присвити очи цитаделата и каза:
— Господарю, разполагаме с предостатъчно войници и оръжие, за да превземем двореца и да заловим губернатора на Хирилка.
Заобиколен от бдителна охрана, Джора’х крачеше зад него.
— Искам да реша този проблем по начин, който да докаже, че съм единственият и пълноправен маг-император. Ако наредя да изтребите тези, които са се опълчили срещу мен, няма ли да съм като побъркания си брат?
Удру’х каза, сякаш се разбираше от само себе си:
— Вие сте по-добрият, защото вие сте магът-император.
Джора’х докосна душевните нишки на тизма в ума си и почувства тишината на празното пространство там, където обезумелият му брат бе откъснал сънародниците му от всеобщата мрежа. Джора’х не можеше да ги изостави просто така. Империята трябваше да бъде възстановена, жителите на Хирилка трябваше да се върнат при чистото сияние на Източника на светлина.
Един от септарите дотича и викна:
— Господарю, идат нови четиридесет и пет бойни лайнера! Под командването на престолонаследника Тор’х.
Джора’х отвърна с глас, изпълнен с гняв:
— Тор’х вече не е престолонаследник. Един предател на Илдирийската империя не може да наследи трона.
Офицерът го погледна смутено.
— Господарю, съотношението на силите е седем към едно в наша полза. Въпреки това те не забавят скорост. Възможно ли е да се предадат?
Джора’х срещна погледа на губернатора на Добро и двамата взеха едно и също решение.
— Не. Тор’х ще се опита да унищожи колкото се може повече кораби. И няма да са малко, той все пак разполага със значителни сили. — Не долавяше никакви душевни нишки откъм приближаващите се кораби. Празнотата в мрежата бе като зейнала паст, която се опитваше да го погълне. — Но ние сме повече от тях. Победата е на наша страна.