Джора’х знаеше, че ако бунтовническите кораби нападнат с включени на максимална мощ оръдия, няма да има достатъчно време, за да успее да си върне контрола върху екипажите им. Поквареният му син щеше да се бие, докато всичките му кораби не бъдат унищожени. Очакваше ги поредното ужасяващо клане.
Удру’х се обърна към мага-император и попита:
— Господарю, готов сте да откриете огън по своя син? Да унищожите тези кораби?
— Ще направя каквото е необходимо — но не повече. — Джора’х се обърна към септара. — Съобщете на адар Зан’нх. — Отново опита да се свърже чрез тизма с бунтовническите екипажи. Бе готов да ги върне при себе си дори ако трябваше човек по човек.
— Господарю, адарът знае. Пресреща ги.
Като обезумели животни, бойните лайнери на Тор’х се нахвърлиха срещу далеч по-многобройната кохорта, подредена в защитна линия. Корабите на Слънчевия флот бяха активирали енергощитовете си, но нападателите изстреляха ракети и лъчеви залпове с такава ярост, че три от бойните лайнери получиха пробойни и напуснаха формацията. Единият успя да кацне на площадката, но другите два изгубиха контрол и рухнаха в калните опожарени полета.
Без да се поколебаят, корабите на Тор’х навлязоха сред формацията от верни на мага-император лайнери и продължиха да ги обсипват с огън. Нападаха като побеснели хищници.
Корабите на Слънчевия флот отвърнаха със сдържащи изстрели, опитваха се да повредят, но не и да разрушат нападащите съдове. Тактиката им бе твърде колеблива, капитаните им не смееха да приложат нужната сила. Тор’х забеляза това и заповяда на корабите си да съсредоточат огъня върху един от повредените лайнери — всичките четиридесет и пет бойни лайнера откриха едновременно огън. Резултатът бе потресаващ. Огромният брониран съд експлодира.
Джора’х почувства смъртта на стотици свои поданици. Тизмът се разтърси от ужас и страдание.
Джора’х се опита да окуражи и сплоти останалите екипажи. Не получаваше никакви сигнали от изменника престолонаследник, но бе сигурен, че Тор’х се смее.
Бунтовническите кораби се насочиха към цитаделата да открият огън по обсаждащите сили, но бойните лайнери на Зан’нх им препречиха пътя.
Джора’х извика на близкия септар:
— Адар Зан’нх да поиска от бунтовниците да се предадат! Искам да ми доведе Тор’х жив.
— Нима очаквате да се предадат просто така? — попита Удру’х. — Те са фанатици, покварени от Руса’х. Не разсъждават логично. Предупреждавам ви, не подценявайте опасността.
Джора’х си пое дъх, мъчеше се да се съсредоточи.
— Разполагам със седем пъти повече войници от Тор’х. Освен това владея по-добре от него своята тизм-мрежа. Ще успея да върна изменниците дори само със силата на волята си.
Затвори очи и протегна душевните си пръсти към бунтовническите бойни лайнери, търсеше контакт с всеки войник поотделно. Щом докосна първите нишки, се постара да ги откачи от покварената мрежа и да ги придърпа към себе си. Преминаваше от войник на войник, от офицер на офицер, от техник на техник. Продължи да мести мисълта си палуба след палуба, докато най-сетне не си възвърна контрола върху един от корабите на Тор’х и му нареди да се подчини на адар Зан’нх.
След тази първа, макар и малка победа, магът-император почувства как силите му нарастват и се съсредоточи върху следващия кораб. А бяха толкова много!
Сега вече почувства съпротивата на Тор’х, като непробиваема, изградена от диамант бариера, и реши да атакува кораба му накрая. Един по един, като плочки домино, и останалите кораби падаха под властта му.
С всеки спечелен кораб, с всяка поредна група объркани илдирийци силата му продължаваше да расте и да заздравява мрежата. Съвсем скоро Джора’х установи, че може да продължи този процес, без да му отделя цялото си внимание.
Щом осъзна, че по някакъв тайнствен начин губи кораб след кораб, Тор’х отговори с отчаяно насилие. Поведе своя боен лайнер и още два настрани от основната група, сетне изви рязко надолу и ги насочи към площадката, където войниците от Слънчевия флот горяха цистерните с шайинг. Четири от корабите на адара ги последваха, но Тор’х успя да се откъсне и полетя толкова ниско, че заплашваше всеки миг да се блъсне в земята.
Наземните екипажи на Зан’нх разтоварваха последния кораб — на кладата отпред гореше огромна купчина шайинг. С невиждана жестокост Тор’х стовари няколко свръхтежки бомби върху горящия шайинг и войниците. Миг след това космодрумът се превърна в ад под небето. Кораб след кораб се възпламеняваха и изригваха в пламъци.