Без да забави скорост, корабът на Тор’х профуча като комета покрай трите повредени бойни лайнера в полето и бомбардира и тях. Зан’нх го следваше по петите и обсипваше кърмата му с огън, опитваше се да го свали. Но въпреки повредите по корпуса и двигателя корабът на Тор’х не падаше. Артилерийските му запаси изглеждаха неизчерпаеми.
Джора’х погледна губернатора на Добро. Вече бе успял да спечели по-голямата част от екипажите, въпреки че корабът на Тор’х и другите два след него му убягваха.
— Прав си, Удру’х — призна най-сетне магът-император. — Прекалено много илдирийци загинаха. Не бива да чакаме. Трябва да изрежа този тумор. Сега.
И без да изпуска от мисления си взор трите последни кораба, пое нагоре по склона към цитаделата. Придружаваха го стотици тежковъоръжени войници.
— Отиваме в двореца и приключваме с тази обсада — каза Джора’х, без да забави крачка. — Аз съм пълноправният маг-император и днес ще си върна империята.
117.
Сарейн
След продължително пътуване, по време на което откара до различни колонии на Ханзата зелени жреци и фиданки, Сарейн най-сетне се върна на Земята. Струваше й се, че е отсъствала десетилетия. Надяваше се, че Базил ще се радва да я види, въпреки че събитията не се бяха развили точно така, както двамата бяха очаквали. Най-малко от всичко искаше да стане жертва на презрението му. Трябваше да е много внимателна.
Качи се в апартамента на върха на пирамидата, в която се помещаваше щабът на Ханзата, и завари председателя в отвратително и агресивно настроение.
Заместник-председателят Елдред Каин тъкмо излизаше заднешком от вратата. Хвърли мимолетен поглед на Сарейн и на лицето му за миг се мярна странно изражение.
— Председателят ще ви се зарадва само ако носите добри новини. В противен случай ви съветвам да изчакате по-подходящ момент.
Сарейн не беше виждала Базил от седмици.
— Предпочитам да рискувам. — Ней се искаше да признае, че й липсва — не само физически, но разговорите, усещането, че е част от важната система на управление. Жадуваше да сподели с него разказа за изгорените дървета на Терок, картина, която все още витаеше в съзнанието й. — Ще се справя. — Тя се шмугна покрай Каин и влезе в кабинета на председателя.
Базил вдигна глава и й метна яден поглед.
— Точно сега ли намери да ме прекъснеш?
— Не бъди груб, Базил. Надявах се пристигането ми да бъде приятна изненада.
Той я огледа, както учен разглежда интересен екземпляр. Сивите му очи бяха толкова студени, че тя потрепери.
— Изненадата щеше да е приятна, ако беше останала да държиш властта на Терок. Мисля, че вече обсъдихме този въпрос. Какво търсиш тук?
Сарейн събра сили и се приближи към бюрото. Опита се да не му показва колко дълбоко я е засегнал.
— Плановете се променят, Базил. Но все пак мисля, че успях да изпълня най-важната част от задачата. Събрах няколко десетки доброволци сред зелените жреци. Неколцина от тях вече отлетяха за колониите на Ханзата, други очакват да пристигнат още кораби.
— Продължавай — подхвърли навъсено Базил.
— Терокците са убедени, че хидрогите ще нападнат отново останките на световната гора. Боят се, като се имат предвид последствията от предишната атака, че този път всички световни дървета ще бъдат унищожени. Нуждаят се от помощта на Ханзата, за да разпространят дърветата на колкото се може повече светове — в замяна на това Ханзата ще получи зелени жреци на всички свои колонии. — Тя се засмя. — Нали това искаше?
— Във всеки случай не бих го нарекъл пълен провал.
Тя заобиколи бюрото, застана зад него и започна да му масажира раменете. Имаше чувството, че докосва статуя.
— Би ли ми казал какво те е ядосало толкова, че дори не ми се зарадва?
— Кое от хилядите неща? Скитниците? Разрушената колония на Корибус? Изчезналите кликиски роботи? Потенциалната опасност нашите бойни компита да се окажат бомби със закъснител? Хидрогите, които подновиха атаките си срещу нашите планети?
Сарейн въздъхна, обезпокоена от всички тези неприятности.
— Добре, но кое от изброените накара Елдред Каин да изскочи оттук като подплашено кученце?
Базил протегна ръка и включи монитора, на който бяха изписани последните новини.
— Слухът е непотвърден, но се разпространява бързо. Не можем да го отречем, нито мога да разбера как, по дяволите, е изтекла информацията!
Сарейн се наведе и прочете съобщението.