Тор’х едва успяваше да държи под контрол трите бойни лайнера. Адарът можеше да го унищожи с лекота, но засега се въздържаше. Джора’х вероятно бе издал заповед Тор’х да бъде заловен жив.
Може би Руса’х щеше да има достатъчно време…
— Престолонаследнико, възнамерявах да те направя свой приемник пред истинския Източник на светлината, но този път не успяхме — заговори императорът по обезопасения канал. — Ти винаги си бил мой достоен спътник. Помагаше ми още преди да ме сполети прозрението, повярва ми, когато заявих, че съм видял верния път. Сега, когато на хоризонта има само черни облаци, помни, че аз съгледах истината. Само аз единствен знам накъде да ви водя. Ние не сме слепци. Никога няма да се откажа от постигането на свещената цел.
На екрана Тор’х изглеждаше дълбоко обезпокоен.
— Господарю, все още разполагам с три кораба. Какво искаш да направя?
— В този момент поквареният ти баща изпраща армията си нагоре по склона към двореца. — Императорът кимна дълбокомислено. — Твоите бойни лайнери могат да ми осигурят възможността, от която се нуждая. А тя е…
Тор’х прие инструкциите и прекъсна връзката.
Руса’х нареди на фанатично преданите си компаньонки и на двамата септари:
— Пригответе се за отлитане. Моите инженери са подготвили напълно зареден кораб, замаскиран в задния двор. Малка група ще ме придружи по време на бягството. — Той отново примижа към яркото слънце. — Отиваме право в Източника на светлина.
120.
Магът-император Джора’х
Войниците от Слънчевия флот затягаха обръча около двореца. Придвижваха се бързо и затваряха всички пътища за бягство. Заобиколен от охраната си, магът-император предвождаше армията към вече сигурната победа. И изведнъж бунтовниците откриха огън. Войниците му нямаха друг избор, освен да отвърнат със стрелба, за да защитят водача си.
Почти всички бунтовнически бойни лайнери бяха преминали на страната на мага-император, но корабът на Тор’х и следващите го два лайнера се спуснаха в поредната безумна атака. Трите бунтовнически кораба се носеха право напред, открили огън с всички оръжия.
Два кораба на Джора’х бяха ударени и извиха встрани към космодрума. Междувременно бойният лайнер на Тор’х продължаваше да лети право към двореца и позициите на мага-император. Другите два го следваха.
Скупчените кораби на адар Зан’нх се опитаха да им препречат пътя, но веднага щом се приближиха, двата задни кораба се отделиха и се хвърлиха в самоубийствена атака. При последвалата експлозия бунтовническите кораби разрушиха два от лайнерите на Слънчевия флот и оставиха в небето дълга димяща резка, като огромна черна зейнала рана.
Оглушителният тътен и ударната вълна накараха всички войници на повърхността да застинат в страхопочитание. Джора’х стисна клепачи, от очите му отново бликнаха сълзи заради загиналите му поданици.
Двата бунтовнически бойни лайнера се бяха пожертвали, за да може Тор’х да продължи към целта си. Към баща си.
Корабът му профуча през димната завеса и се спусна надолу, сякаш престолонаследникът бе намислил да се разбие право върху склона, където стоеше Джора’х. Флагманът на Зан’нх ревеше зад него, обстрелваше задните му двигатели. Тор’х набра рязко височина и изравни полета, за да може да стовари последния си запас експлозиви. А след това откри огън по наземните войски, покосяваше десетки, стотици илдирийски войници.
Целият хълм се разтърси от ужасяващи експлозии. Охраната се хвърли върху Джора’х, за да го защити. Губернаторът на Добро също потърси подходящо укритие. Появиха се още бойни кораби, готови да осигурят въздушна поддръжка, но около мага-император вече имаше купчини мъртъвци. Тор’х не спираше обстрела, показваше недвусмислено, че това ще е неговата последна атака.
Джора’х продължаваше да следи битката. Носещият се по петите на Тор’х адар скъси дистанцията, сякаш бе завладян от същото безумие като своя брат. Воят на мощните двигатели бе дори по-оглушителен от експлозиите и артилерийската канонада. Двата бойни лайнера се приближаваха един към друг като два астероида, заплашващи да се сблъскат.
Зан’нх, изглежда, не се страхуваше да се изправи на пътя на брат си в небето.
Тор’х отмести кораба си в последния момент и двата гигантски съда се разминаха, като остъргаха корпусите си. Прозвуча пронизително метално стържене. Без да го е грижа за повредите по кораба, Тор’х зави и отново се насочи към двореца.
Удру’х извика:
— Господарю, кажи на адара да свали кораба му! Няма никакъв начин да спасим Тор’х. Дори без оръжия Тор’х може да разруши целия хълм заедно с нас при сблъсъка.