Джора’х се надигна от земята.
— Все още не — промълви, засенчил очи. Стисна зъби и насочи цялата си душевна сила през тизма, превърна я в абсолютна и неотменна заповед. Този път се съсредоточи върху екипажа на кораба на Тор’х, успя да овладее неколцина от командирите, после върна в мрежата и останалите. Един по един, той сграбчваше мислите им, както бе направил с останалите покварени войници. Усещаше как душите им се стичат обратно в първоизточника.
Опита се да посегне и към Тор’х, към собствения си син, да го откъсне от пътя, по който бе поел. Но Тор’х се затвори за него, изплъзна се настрани от душевното му докосване. Джора’х остана изумен. Не очакваше, че престолонаследникът притежава подобна сила. Отказа се и отново се съсредоточи върху останалите илдирийци.
В този момент на борда на последния бунтовнически лайнер войниците и офицерите осъзнаха какво са направили и какво възнамеряват да сторят. Джора’х имаше чувството, че може да вижда през очите им, макар че собственият му син оставаше сляпо петно в мрежата. В командното ядро на лайнера екипажът трескаво променяше курса. В последния миг самотният боен лайнер се издигна нагоре и профуча над склона, като едва не разруши покрива на двореца.
Освободените войници се обърнаха срещу Тор’х и се развикаха гневно.
Докато Слънчевият флот бе погълнат от самоубийствените действия на Тор’х, император Руса’х бе получил отсрочката, на която се надяваше. Неочаквано от задния двор на двореца се издигна малка совалка и започна да набира височина с необичайно висока скорост. Приличаше на изстрелян от огромно оръдие снаряд.
Войниците, които бяха обкръжили цитаделата, се развикаха ядосано. Губернаторът на Добро дръпна предавателя на най-близкия и кресна в него:
— Зан’нх! Това е Руса’х. Опитва се да избяга.
— Но няма да успее — отвърна адарът.
Най-сетне войниците на Джора’х нахлуха в двореца. Все още под влияние на покварения тизм на Руса’х, някои бунтовници продължаваха да се съпротивляват отчаяно. Войниците на Джора’х бяха отвратени от това, което трябваше да направят в името на победата.
Магът-император погледна нагоре, към отдалечаващия се кораб на Зан’нх, който преследваше совалката. Оставаше само да бъде заловен Руса’х…
121.
Адар Зан’нх
— Увеличете скоростта! — нареди Зан’нх. — Прехванете совалката, преди да излезе на орбита.
Навигаторът поклати глава.
— Невъзможно, адаре. Той е по-бърз от нас. Няма да успеем да го заловим.
— Продължавайте преследването. Какъв е обсегът на совалката?
— Изглежда, двигателите са реконструирани. Тягата му е много по-висока, отколкото очаквах. — Навигаторът поклати глава. — При всички случаи обаче няма да може да напусне системата на Хирилка.
— Накъде ли се е насочил? — зачуди се Зан’нх. — След него!
Магът-император му прати съобщение от превзетия вече дворец:
— Адаре, ако можеш, искам да плениш губернатора. Но при никакви обстоятелства не позволявай да се измъкне. Руса’х вече ни създаде прекалено много неприятности. По един или друг начин това трябва да приключи.
Флагманът на адара продължаваше да набира скорост. Инерцията на тежката машина нарастваше бавно, но двигателите й бяха неимоверно по-мощни от тези на малката совалка. Губернаторът на Хирилка буквално изгаряше своите двигатели в максимално натоварване. Зан’нх не спираше да изпраща сигнали, предлагаше на губернатора да се предаде, но Руса’х не отговаряше.
В космоса около тях гъсто събраните звезди на Хоризонтния куп изглеждаха като скъпоценни камъни, запратени в мрака. Второто слънце на Хирилка сияеше с оранжева светлина, синкавите планети кръжаха около централното бяло слънце.
Скоро намеренията на губернатора станаха съвсем ясни. Той въобще не възнамеряваше да бяга. Корабът му се носеше с невероятна скорост право към бялото слънце. И тогава Руса’х прати от борда на совалката послание, в което, вместо отчаяние и страх, се долавяше триумф:
— Заедно с последните си верни поданици ще се завърна там, където светлината е чиста и ярка. Ние ще се съединим с Източника на светлина. За неверници като вас това е непонятно — но ние ще бъдем спасени.
— Той лети право към слънцето! Огън по всичките му двигатели. Трябва да го спрем!
Оръжията на лайнера избълваха огън едновременно, но совалката на Руса’х бе твърде близо до короната на слънцето и сензорите и насочващите системи бяха разстроени. Един от изстрелите нанесе минимална повреда на ракетния двигател, но губернаторът на Хирилка продължаваше напред. Друг изстрел попадна много по-точно, но вече беше твърде късно. Совалката бе уловена в примката на слънчевата гравитация.