Зан’нх едва успяваше да се задържи на крака, толкова силни бяха магнитните смущения. От няколко контролни табла захвърчаха искри.
— Време е да обръщаме, адаре — обади се навигаторът. — Корабът на губернатора е изгубен, но ако продължим след него, и ние ще полетим към слънцето.
— Той не заслужава такава жертва, адаре! — извика оръдейният офицер. — И без това го изгубихме.
Зан’нх втренчи поглед в закрития от плътен филтър екран. Корабът на Руса’х бе само сияеща прашинка, която падаше в слънцето.
— Обръщай — нареди Зан’нх. — Няма да позволя на чичо ми да вземе нови жертви.
Бойният лайнер започна да променя курса, като се бореше с гравитацията.
Миг преди връзката да прекъсне, губернаторът на Хирилка изпрати съобщение:
— Гледайте! Източникът на светлина не ни е изоставил!
За изненада на Зан’нх нещо ставаше в горния газообразен слой на слънцето. Огромни огнени стълбове се издигнаха на стотици километри, като извити арки, следващи магнитните полета. За един кратък миг пламтящата повърхност се разтвори, както се разпръскват облаци в небето.
И тогава обърканият Зан’нх съгледа неописуеми постройки, цял един град върху слънчевата повърхност — сфери, куполи и пирамиди, изпълнени с кипяща лава. През йонизираните облаци се издигаше ято елипсоиди, кораби, направени от пламъци и контролирана топлинна енергия.
— Фероуите! — извика някой ужасено. — На слънцето има град на фероуи!
Огнените кораби се издигнаха към совалката на губернатора и я обгърнаха, преди да се е запалила. Руса’х изпрати последното си съобщение:
— Вижте светлината, колко е ярка и чиста!
Докато флагманският боен лайнер кръжеше на безопасно разстояние в покрайнините на слънчевата корона, огнените същества заобиколиха кораба на Руса’х и после се върнаха в морето от плазма. Въпреки филтрите на екрана очите на Зан’нх бяха насълзени от интензивната светлина и той не можа да различи нищо повече. Накрая фероуите изчезнаха в дълбините на слънцето.
Разтърсени от видяното, офицерите му едва сега се сетиха да докладват.
— Адаре, повечето главни системи са в пълна изправност. Започваме поправка там, където е необходимо. Няма никакви пречки да се върнем безпрепятствено на Хирилка.
Зан’нх погледна още веднъж синьо-бялото слънце, в което бе потънал побърканият губернатор, после кимна.
— Добре. Да се връщаме при мага-император. Бунтът е потушен.
122.
Кото Окая
Несигурността бе необичайно усещане за Кото. Възможността да е сгрешил караше сърцето му да се свива. Но скитническите кораби вече се носеха право към диамантените бойни кълба и той знаеше, че никога няма да му се удаде по-добра възможност. Сега бе моментът да изпробва изобретението си.
Седем скитнически кораба от Оскивъл летяха като чайки насред ураган, готови за директно стълкновение с хидрогите. Джаред Хъф, луничавият пилот на неговия кораб, се захили налудничаво.
— Започва се, Кото. Изглежда, дрогите ни очакват! Дано тези твои „звънци“ свършат работа.
— Проверихме всички изчисления — докладва КР. — Възможностите за грешка са минимални. — Кото бе настоял да вземат с тях двете компита.
— Единственият начин да докажем идеята е като я изпробваме срещу бойните кълба в реални условия — добави ГУ.
— И тези „реални условия“ могат да ни костват живота — рече Джаред.
— Ще разберем след минутка — отвърна Кото. — Разбира се, че ще се получи. — Затвори очи, докато Хъф набираше скорост.
Беше проверил изчисленията многократно, но си даваше сметка, че всяка нова концепция носи непредвидими рискове. Неведнъж в кариерата си се бе срещал с подобни неща.
Десетина вражески сфери кръжаха из небето на Терок и обсипваха световната гора със синкавите си светкавици. Бойните кълба бяха толкова съсредоточени върху изпепеляването на гората, че не обръщаха никакво внимание на малките скитнически кораби.
Кото предаде на останалите шест кораба:
— Готови ли сте всички?
Бързо приближаваха бойните кълба. Кото едва сега успя да прецени неимоверните им размери. Навярно бяха стотици пъти по-големи от изоставения хидрогски кораб, който бе изследвал. Ами ако планът му се провалеше…
— Кото, пак се отнесе нанякъде — рече ГУ.
— Кото, ако не пуснем твоите дреболийки скоро, ще се ударим в дрогите — провикна се пилотът. — От което едва ли ще има голяма полза.
— Добре! Всички да изхвърлят „звънците“. Изстреляйте мембраните незабавно.
Люковете на хангарите се отвориха и отвътре излетяха мембраните — отдалече наподобяваха конфети. Всяка представляваше квадратно парче два на два метра. Мембраните се разпръснаха и започнаха да се спускат срещу гигантските кораби, ориентираха се към тях като комари, надушили пот. Веднага щом се освободиха от товара си, скитническите кораби се спуснаха към огромните дървета.