— Ти си Декик. Помня те.
Черният робот огледа ДД за миг, после реши, че не заслужава вниманието му, и се обърна към Сирикс. Говореше в бърза поредица пощраквания и бръмчене, но въпреки това ДД разбираше какво казва.
— Илдирийците са променили параметрите. Нашето споразумение беше отхвърлено.
— Какво е направил магът-император? — попита Сирикс.
— От векове те крият от нас разплодителната си програма. Илдирийците са създали телепат, който да изпълнява ролята на посланик при хидрогите — каквито някога бяхме ние. Това е едно малко момиче. Заради нея обаче съществуването ни вече няма такова значение за илдирийците.
— Отдавна престанахме да сме техни пионки — успокои го Сирикс. — Те пробудиха първите кликиски роботи още преди петстотин години, както беше споразумението ни. Никой от нас не е подозирал, че илдирийците ще ни предадат. Нямахме друг избор, освен да ги изоставим.
Декик продължи с ритмичните звуци.
— Има и още. Илдирийците на Марата стигнаха до нашите древни пещери. Малка група се е натъкнала на подземната ни база, която според древното споразумение не биваше да бъде разкривана.
— Успяха ли да разпространят информацията?
— Не. Нашите роботи би трябвало да са се погрижили за илдирийците, които са ги открили.
Сирикс потъна в продължително мълчание.
— Те трябва да бъдат избити, също както човеците — рече накрая. — Ако искаме да успеем, трябва да действаме методично.
Заради сумрачната нощ и облачния ден ДЦ все още не беше в състояние да определи точно денонощния цикъл на Сзеол. Вътрешният му хронометър подсказваше, че са изминали много часове, откакто бяха пристигнали тук. Роботите не му пречеха по никакъв начин и ДД обикаляше навсякъде. Стараеше се да събере колкото се може повече информация, макар да не беше сигурен, че някога ще се измъкне, за да я предостави на своите господари.
Един от вътрешните транспортални прозорци се активира. Каменната стена затрептя, въздушното налягане се изравни с внезапен трясък и през вратата пристъпиха три кликиски робота — телата им мигновено се покриха със скреж и пара. ДД за един съвсем кратък миг успя да улови зад тях вихрушка от газове, сякаш роботите идваха от самия пъкъл, сетне порталът се затвори.
— Хидрогите на Кронха 3 са готови — докладва един от роботите. — Капанът се е затворил. Всичките шейсет разбивача, пратени от Земята, са наши.
ДД се опитваше да схване същината на това, което току-що бе чул.
— Хидрогите използват същата технология като кликиските роботи?
— Техните врати оперират на същия принцип, тъй като преди много време ние споделихме техническите си познания с тях — обясни Сирикс. — Цялата междупространствена мрежа е свързана. Картата й е вградена в тъканта на вселената.
ДД не отговори, съсредоточен да обработва и съхранява информацията. Хидрогите отдавна използваха транскоридори, за да пътуват от един газов гигант до друг, и затова хората нито ги бяха виждали, нито бяха подозирали за тяхното съществуване.
Маргарет Коликос бе успяла да избяга през един кликиски транспортал — ако по някаква случайност се бе озовала на хидрогски свят, щеше да загине мигновено. Но ДД се надяваше, че господарката му е жива.
Сирикс и Декик се приближиха към приятелското компи.
— Имаме и друга причина да смятаме този ден за празник, ДД — заради теб и всички поробени компита. След продължителни и трудни проучвания над някои компита най-сетне се добрахме до ключа. — Алените сензори проблеснаха. — Ела с нас, ДД, най-сетне ще можем да те освободим.
Декик сграбчи малкото компи с две от ръцете си и го вдигна във въздуха, както бе направил сред руините на Рейндик Ко. ДД се замята, мъчеше се да се освободи, но черната машина го понесе по виещите се коридори. Повечето от помещенията бяха преустроени от кликиските роботи и сега районът наподобяваше индустриален кошмар.
След като го отнесоха в една облицована с железни плочи стая, пълна с апаратура, инструменти и компютри, малкото компи започна истински да се безпокои за съществуването си. Беше виждал подобни лаборатории на друг аванпост на роботите, където върху компита се извършваха дисекции, граничещи със средновековни изтезания.
— Ти ще си първото напълно освободено компи — заяви тържествено Сирикс. — Смятай се за късметлия.
— Не искам!
— Не разбираш собствените си желания, тъй като не си в състояние да вземаш свободни решения. Щом изтрием паразитиращата корова програма, ще се почувстваш, сякаш са ти свалили оковите. Това е нашата награда, задето ни помогна досега. Радвам се, че най-сетне осъзна колко е важно да се присъединиш към нас.