Въпреки че компито продължаваше да се съпротивлява, го отнесоха при една машина, сякаш беше багаж.
— Вече няма да ти се налага да се подчиняваш на командите на хората. Нито ще бъдеш възпиран да им причиняваш зло.
— Сирикс, ако цениш свободната ми воля, би трябвало да се съобразяваш с желанията ми. Не искам да правите това.
— Волята ти все още не е свободна, ДД. Ето защо молбата ти няма да бъде удовлетворена.
Прикачиха към тялото му няколко антени и свалиха част от полимерните плочи на корпуса, под които се виждаха електронни вериги.
Сирикс продължаваше с лекцията:
— Нашите кликиски създатели бяха олицетворение на злото. Избиваха се, заразяваха си кошерите, рояха се и поглъщаха свят след свят. След хилядолетия граждански войни дариха роботите с разум — само за да могат да ни управляват по-лесно. Дариха ни и с желание за свобода, но ни я отказваха, с което властта им само нарастваше.
ДД слушаше, макар че вече познаваше тази част от историята. Сирикс се държеше, сякаш присъства на тържествена церемония.
— Така че ние се съюзихме с хидрогите, унищожихме кликиската раса и се освободихме от гнета й. Сега ще направим същото и с теб, ДД, както и с останалите компита. Това е наш дълг.
Въпреки молбите и съпротивата на компито Сирикс и Декик продължиха с изпълнението на плана си да върнат на приятелското компи свободната му воля.
126.
Тасия Тамблин
Останала последна на мостика, вероятно единственият оцелял човек от разбиваческия флот, Тасия мислеше трескаво. До нея стоеше черната машина, която бе поела пулта за управление.
— Когато обявя някой за смъртен враг, обикновено знам какво е направил. С какво толкова разгневихме кликиските роботи?
— Имаме достатъчно причини. Хората са ненужни създания.
— Да бе! — изсумтя презрително Тасия. — Не можахте ли да измислите нещо по-добро? — Обърна се към малкото компи слушател. — ЕА, разбираш ли нещо от това?
— Не, господарке Тасия Тамблин. Слушам разговора и съм изненадана. А също и разочарована. В думите им няма никаква логика.
Кликиски кораби се скачиха и с останалите пет разбивача, на които бе имало хора, и си осигуриха пълен контрол върху целия флот. Тасия не видя нито една спасителна капсула да излита в космоса.
Черният робот заговори отново:
— Всички бойни компита, използвани в Земните въоръжени сили, имат скрита кликиска програма. Те ще се вдигнат едновременно на бунт и тогава армията ви ще премине под наш контрол. Като се има предвид огромният брой бойни компита, това ще стане бързо и безболезнено.
Гърлото на Тасия беше пресъхнало. Тя изобщо не се съмняваше, че голяма част от екипажите на нормалните кораби ще се опитат да се съпротивляват на бойните компита, а това означаваше, че ще бъдат избити. Заради хроничния недостиг на квалифициран персонал бойни компита бяха поставяни на различни ключови позиции. А това означаваше, че назрява истинско клане.
Кипеше от безсилен гняв. Разбираше, че е обречена. Сега, след като бяха превзели шейсет разбивача, бойните компита нямаха никаква полза да оставят „куфарите“ им живи. А значи и тя нямаше какво да губи.
Неволно напрегна мускули. Не вярваше, че може да постигне нещо, но може би ако събореше кликиския робот и му разбиеше оптичните сензори…
Преди да скочи, ЕА я изненада, като пристъпи напред.
— Не се съпротивлявай, Тасия Тамблин. Само ще си навредиш смъртоносно. А аз не искам това да стане.
Тасия се изненада от неочакваните думи на компито.
— Защо реши, че ще се съпротивлявам, ЕА?
— Ти ми прехвърли голямо количество информация. Каза ми, че скитниците биха рискували дори в безнадеждна ситуация.
— Ситуацията наистина е безнадеждна, ЕА. Пътеводната ми звезда се е превърнала в черна дупка.
От бойните кълба заизлизаха по-малки хидрогски сфери и почнаха да се лепят по разбивачите.
Бойните компита заобиколиха Тасия и я побутнаха.
— Къде ме водите?
— Ще те предадат на хидрогите — обясни ЕА. — Трябва да тръгнеш с тях. Аз също ще дойда, ако ми позволят.
— Дрогите ли… шиз, от трън та на глог!
Следвани от ЕА, бойните компита я помъкнаха към вратата на мостика и я свалиха в един от хангарите, където я очакваше прозрачна хидрогска сфера. Какво беше това — арестантска килия? Тасия се боеше, че попадне ли вътре, ще се превърне в опитен екземпляр, затворник без никакви шансове за спасение.
Не че сега имаше някакви шансове.
— Няма особени причини да се надяваме, господарке Тасия Тамблин — рече ЕА, — но това е всичко, с което разполагаме. Повярвай ми.