ЕА влезе след нея в прозрачната сфера, аморфната врата се спусна и на стената не остана никаква следа. Задействана дистанционно, сферата се издигна над пода, вратите на хангара се разтвориха и въздухът излезе със свистене. Кликиските роботи и бойните компита стояха безгрижно във вакуума, тъй като не се нуждаеха от въздух.
Докато миниатюрната прозрачна клетка се носеше от разбивача към едно от бойните кълба, Тасия се замисли за огромната беда, в която бе изпаднал Теранският ханзейски съюз. Бойните компита щяха да нанесат едновременен страховит удар срещу корабите във всичките десет квадранта и да ги завладеят.
Хидрогската сфера се извиси над нея като гигантска планина, стена от диамант, зад която се спотайваха враговете. Тя извърна лице на другата страна, за да не гледа сферата, която всеки момент щеше да я погълне. Преди миниатюрният съд да потъне във вътрешността на хидрогското бойно кълбо, Тасия видя как едновременно се запалват двигателите на всичките шейсет разбивача.
Управлявани от кликиски роботи, специално пригодените за директен сблъсък разбивачи се отдалечаваха от Кронха 3 и скоро потънаха в необятния космос.
127.
Патрик Фицпатрик III
Товарният кораб се скачи с мантата на баба му и Патрик Фицпатрик бе посрещнат като истински герой. От месеци в Ханзата го смятаха за мъртъв, както и всички негови спътници.
Той разбута тълпата и разпери ръце.
— Трябва да се видя веднага с баба — преди нещата да са се влошили.
На мостика на мантата старият капитан и Морийн Фицпатрик спореха с изнервения Дел Келъм — лицето му заемаше целия екран.
— Благодаря, но не — рече Келъм. — Вече не ни трябва проклетата ви помощ. Всичко е разрушено! Седяхте с ръце пъхнати няма да казвам къде, докато моите хора се сражаваха с бойните компита. Успяхме да изтребим по-голямата част от тези побъркани машини, а сега идвате и искате да получите победата наготово? Шиз, не мога да повярвам на подобно нахалство.
Морийн стоеше неподвижно, лицето й бе като от камък. Фицпатрик от малък не се учудваше, че си е спечелила прякора Мадам Брадвата.
— Изглежда, силно подценявате положението си, господин Келъм. Не сме дошли тук за спасителна операция. Вие и сънародниците ви сте обявени извън закона и базата ви ще бъде конфискувана незабавно.
— По дяволите! Конфискувана?! Вие сте направо разбойници! — Той втренчи поглед от екрана, забелязал появата на Патрик на мостика. — Мътните го взели, виждам, че един от пленниците вече е при вас. Ще бъдете ли поне така добри да ни върнете кораба, който отмъкна?
Очите на Морийн засияха от радост.
— Патрик! — Младият мъж никога не бе виждал такава искрена радост на лицето на старицата. Оставаше само да се запита къде ли е била през всичките години преди пленяването му. Тя се извърна и заповяда на капитана на мантата: — Продължете преговорите с този. — След това разпери ръце и прегърна внука си. Всички близки и роднини се скупчиха около тях, жадуваха да получат информация.
— Стига глезотии, бабо! — твърдо заяви Питър. — Трябва да говоря с теб. Незабавно.
— Да, Патрик. Имаме да си кажем толкова неща. Аз…
— Веднага, казах. Насаме. — Той махна към каютата на капитана и я поведе натам. — Трябва да ти съобщя важна информация от стратегически характер, преди нещата да са излезли от контрол.
Морийн го гледаше изненадано, но като делова жена си даваше сметка, че за поведението му навярно има причина. Патрик може би знаеше нещо важно за скитническите кланове.
Влязоха в каютата и седнаха от двете страни на масата. Патрик се чувстваше малко странно в скитническите си дрехи. Сложи ръце на масата и се приготви за труден разговор с баба си.
— Първо, искам да ти е пределно ясно още отсега, че ще пуснеш всички скитници. Всички.
Тя го погледна така, сякаш си е изгубил ума.
— Не ставай смешен. Сега са ни паднали.
— Никой не ти е „паднал“, бабо. При тях има трийсет живи и здрави пленници и аз им обещах да направя всичко възможно, за да ги спася.
— Чудесно, Патрик. Вече уговорихме условията за капитулация на скитниците.
— И как смяташ да ги принудиш? Имаш ли представа колко много скитнически бази, селища и аванпостове са разхвърляни сред пръстените? Ще си доста неприятно изненадана, ако ти се наложи да се изправиш срещу всички. Те ще разделят пленниците и ще ги скрият сред пръстените. Като игли в купа сено.
— Ще ги преследваме до последния човек. Снабдени сме с всякакви сензори.
Той поклати глава.
— Те имат хиляди малки депа, складове, подземия сред всичките тези скали наоколо. Ще ти трябват години.