Морийн го гледаше с поглед, остър като бръснач.
— Какво са направили с теб, Патрик? Вероятно са те измъчвали, промили са ти мозъка. Този Келъм забъркан ли е в това?
Фицпатрик едва не се разсмя.
— О, повярвай ми, скитниците нямат никаква представа какво ти говоря сега. Просто се опитвам да намеря подходящо решение.
— Млади човече, ти отново си в редовете на Земните въоръжени сили. Имаш офицерски чин и предстои да бъдеш обявен за герой. Ако изиграем всичко както трябва, ще станеш любимец на всички. Аз пък ще използвам връзките си, за да те дръпна нагоре.
— Ах, да, милите ми Земни въоръжени сили. — Той се засмя презрително. — Не забравяй, че точно те избягаха позорно при Оскивъл. Генерал Ланиан изтегли силите си и ни заряза тук в спасителните капсули да изпращаме сигнали за помощ, на които той не обръщаше внимание. Земните въоръжени сили изоставиха собствените си хора… и сега искаш да съм им благодарен? Ако не бяха скитниците, всички щяхме да загинем — повярвай ми. А това, поне за мен, значи много.
Морийн вече не можеше да сдържа гнева си.
— Но те дойдоха тук като лешояди, боклукчии. Тършуват из труповете в нашите кораби, опитват се да припечелят нещо от загубата ни.
Той блъсна с юмрук по масата.
— Тези корабостроителници съществуват от десетки години, много преди битката за Оскивъл. Скитниците просто се скриха при появата на земните кораби. А ние бяхме прекалено заети с хидрогите, за да ги забележим.
Двамата се гледаха втренчено, с немигащи очи. Тъкмо Морийн го бе учила да преговаря и сега той доказваше, че е бил старателен ученик. Нямаше да излязат от каютата, преди да са постигнали споразумение.
— Видях на мантата голяма група роднини на войниците. Искаш ли да излезеш и да им съобщиш, че си играеш игрички с живота на синовете и дъщерите им? Че предпочиташ да изоставиш питомното под носа си и да гониш дивото между пръстените? — Той се наведе напред. — Виж, мога да говоря с Дел Келъм и да уредя доставянето на пленниците на безопасно място, където ще ги приберем. Но скитниците трябва да бъдат оставени на мира. Да си съберат багажа и да изчезнат — сигурно никога вече няма да ги видим.
— Това е проблемът, Патрик — възрази тя. — Не си във връзка с текущите събития. Председателят на Ханзата обяви всички скитници за престъпници. Войни групи на Земните въоръжени сили нападнаха и превзеха техните бази, включително столицата им.
— И защо го правят? — попита Фицпатрик, макар вече да знаеше отговора от Зет.
— Защото скитниците нарушиха търговските спогодби с Ханзата и отказаха да доставят важни военни запаси.
— Бабо, това е тъпа пропаганда. Скитниците са търговци и бизнесмени. Попитай се защо ще прекъсват търговията с най-големите си купувачи.
— Разправят някаква измислица за земни кораби, които нападали и унищожавали техните, но…
— Това е истина — прекъсна я той. — Зная го със сигурност. — Преглътна, не искаше дай признае, нито на никого, че той самият е участвал в разрушаването на скитнически търговски кораб. — Бабо, ти си била председател на Ханзата. Известно ти е как стават някои неща.
— Въпреки това не можем да отстъпим просто така. Вече нямам същия авторитет в правителството, но знам със сигурност, че председателят Венцеслас няма да се откаже от цялостната си политика заради трийсет пленници, които вече се смятат за загинали. Това не е достатъчно.
— Разбира се, че не е. — Фицпатрик най-сетне извади главния си коз. — Скитниците са открили нещо по-ценно от всички инсталации и бази, които възнамеряваш да конфискуваш. Ще ти кажа как да го намериш. А когато го отнесем на Земята, гарантирам ти, че никой няма да пита защо сме освободили скитниците.
Морийн скръсти ръце на гърдите си.
— Патрик, зная, че не си падаш по преувеличенията, но твърденията ти са най-малкото екстравагантни. Надявам се, че има с какво да ги потвърдиш.
— О, не се безпокой, бабо. — В очите му можеше да прочете, че е поне толкова упорит, колкото и тя. — След битката при Оскивъл скитниците са се натъкнали на изоставен хидрогски кораб. Напълно функциониращ, при това в комплект едва хидрогски трупа. Никой досега не се е добирал до нещо подобно, така че ще имаме възможност да се запознаем както с принципите на техните двигатели, така и с оръжията им. Представи си само какво могат да направят с подобни неща специалистите ни!
Морийн направи безуспешен опит да прикрие изненадата си.
— Това не е нищо ново, Патрик. Ние вече разполагаме с няколко парчета от разрушени бойни кълба на Терок. Но няма да те лъжа — изследвахме ги и се оказаха безполезни.