Джора’х се опитваше да не дава воля на мрачните си мисли. По някакъв начин усещаше, че Осира’х е още жива… или поне можеше да се надява на това. Присъствието й в тизма бе някак странно и необичайно и това го правеше неуверен.
Получи и някои добри новини: човешките небесни миньори на Кронха 3 бяха рискували живота си, за да спасят илдирийските работници, и оцелелите бяха докарани на Илдира.
Най-сетне нещо радостно след тъжната вест за изгубения екип на Марата Прайм. От седмици Джора’х долавяше, че там се случват печални събития, но групата бе прекалено малобройна и тизм-връзката с брат му Ави’х — твърде слаба, за да получи по-ясна картина. Само човешкият историк и паметителят Вао’сх бяха оцелели, но прочутият илдирийски разказвач бе в дълбока кома. След като изслуша историята от Антон Коликос, магът-император нямаше друг избор, освен да прати добре въоръжена бойна група на Марата, за да прочисти гнездото на заразата…
Прекара първия ден след завръщането си в какавидения трон, тъй като това успокояваше поданиците му и му помагаше да възстанови енергията си след огромните усилия, положени на Хирилка. После се прибра в покоите си и се загледа през прозорците към притъмнялото небе.
Защото там бяха останали само шест слънца.
След като приключи с възстановителните операции на Хирилка, губернаторът Удру’х отново се появи в двореца, с поредната тайна. Предните зали на двореца се оказаха пусти, докато ги пресичаше, забързан към личните покои на мага-император. Никой не го видя да влиза.
Губернаторът на Добро се усмихна и каза предпазливо:
— Тук съм имал много тайни срещи с баща ни. Той ме научи как да стигам до личните покои, без да ме забележат.
Джора’х се усмихна на своя както винаги хладнокръвен и тайнствен брат. Дори по време на бунта на Хирилка не бе успял да се убеди в лоялността му.
— Какъв въпрос те кара да се прокрадваш при твоя маг-император?
Губернаторът на Добро направи знак и от един таен вход се появиха двама от неговите телохранители, водеха пленник. Джора’х подскочи от изненада.
— Тор’х!
Окованият бивш престолонаследник не можеше да промълви нито дума — бяха натикали в устата му парцал. В очите му не се четеше нито страх, нито гняв — всъщност там като че ли нямаше нищо. Погледът му бе стъклен, изражението — празно.
— Удру’х, какво си направил с него?
Губернаторът се засмя.
— Дадохме му шайинг, за да го усмирим — нали му е голям любител. Упоен е и няма да ни създава проблеми.
— Все още не мога да го почувствам в тизма — рече Джора’х. — Сякаш е мъртъв. Моят най-голям син… първият престолонаследник.
— Бивш престолонаследник. Щеше да е по-добре, ако бе загинал в битката при Хирилка — отбеляза Удру’х и се приближи нехайно към какавидения трон. — Но не се самозалъгвайте, господарю. Тор’х е осъзнавал всяка своя постъпка. Налудничавото поведение на губернатора Руса’х може да бъде обяснено с травмата на главата. Тор’х ви е предал съвсем преднамерено. Той не може да изкупи вината си. Съществуването му е заплаха за вашия трон.
— Не мога да убия сина си. — Джора’х поклати глава.
Губернаторът на Добро прехапа устна, но продължи да се усмихва.
— Точно това очаквах от вас, братко мой. Винаги сте били твърде мекушав.
Джора’х се опитваше да разчете мислите му, но губернаторът умееше да пази тайните в главата си, завоалираше тизма си със сенки.
— Удру’х, двамата с теб никога няма да изложим на риск бъдещето на Илдирийската империя.
— Вероятно не, господарю, но вие сте магът-император. — Удру’х сви рамене. — Позволете ми да ви предложа друга възможност. Ще откарам Тор’х на Добро и ще го скрия. Няма да е трудно да променим малко историята за онова, което се е случило на Хирилка. Можем да го държим упоен, ако се налага. Той ще е мъртъв, доколкото това засяга останалата част от империята.
— Не. — Джора’х поклати замислено глава. — Когато действието на шайинга премине, тизмът ще продължи да ни обвързва. Други в империята също ще знаят. Тайната може да се окаже по-опасна от истината.
— Не и ако е добре пазена, господарю. Повярвайте ми, това може да се направи. И преди съм го правил и дори вие не сте се досещали.
— Криеш нещо от мен.
— Да, господарю. Така е.
Джора’х се втренчи в него. Удру’х отвърна предизвикателно на погледа му. Настъпи продължителна напрегната тишина. Накрая Удру’х отстъпи. Изглежда обаче бе останал доволен от това, което бе видял в очите на мага-император.