Далеч от това, което ставаше на Марс, Тасия следеше жадно всички новини за развоя на войната. Рандеву бе унищожена, Ураганово депо също…
Тасия бе ходила само веднъж на Ураганово депо, по време на полета с Рос, когато беше на дванайсет. Рос бе получил нареждане да откара една водна цистерна от Плумас и я бе взел с него, за да й покаже галактиката. Дори й даде да покара — на дванайсет тя вече имаше разрешение да управлява повечето от корабите в миньорските колонии, — но все пак сам преведе кораба през гравитационните препятствия по маршрута към един стабилна станция между два безлюдни астероида.
Станцията беше великолепен пример за невероятната изобретателност на скитниците — кипящ от живот пазар и място за среща на клановете. Тасия опита различни странни ястия, наслуша се на разкази от търговците и видя толкова много хора и странни облекла, че й се струваше, че главата й ще се пръсне. Оттогава все мечтаеше отново да иде там.
Но ето че сега, без изобщо да има необходимост, зевесетата бяха изместили Ураганово депо от стабилната му орбита и го бяха смачкали като досадно насекомо. Само за да покажат мускули. Демонстрация на безчувствената глупост на генерал Ланиан…
След провокацията и последвалото силово решение Ханзата изглеждаше разгневена заради отказа на говорителката Перони да капитулира. Тасия не можеше да повярва, че председателят е в състояние да се държи като слон в стъкларски магазин. Като малко момиче бе чувала, че Земните въоръжени сили са сбирщина от бандити и главорези. Изглежда, тези истории щяха да се окажат верни.
Докато все още беше на мантата си, по време на спирките за почивка и попълване на припасите в различни бази на ЗВС, бе следила внимателно кампанията срещу „тези предатели, космическите чергари“. В много от репортажите се намекваше, че клановете са в съюз с хидрогите заради решението им да преустановят доставките на космическо гориво „единствено и само за да отслабят ефективността на Земните въоръжени сили“ — което беше нелепо по толкова много и различни причини, че тя не би могла да ги изброи.
Нямаше официално обявяване на тази нова война срещу клановете, но повечето войници знаеха (и се радваха на) за последните провокационни действия. И все пак, макар да ненавиждаше тази глупава промяна в плановете, Тасия си даваше сметката, че Ханзата продължава да е единствената сила, способна да се изправи срещу хидрогите.
А тях мразеше повече от всичко, много повече от ЗВС.
Неочаквано на малкото екранче в шлема й се появи кратко съобщение.
„Скитническият аванпост при Ххренни неутрализиран, голям брой пленници. Необходима е помощ и съвет от командир Тамблин за поддържане на контакт със задържаните скитници при ескортирането им до Ларо. Произходът й може да се окаже от полза“.
Под официалното искане видя приложена кратка бележка от адмирал Уилис, нейния командващ офицер.
„Одобрявам искането. Но само ако Тамблин пожелае да тръгне“.
Дъхът й секна. Още една база на скитниците разрушена? Тя се помъчи да си спомни какво по-точно има в околностите на Ххренни и кой клан управлява съоръжението, но изглежда, твърде дълго бе отсъствала от живота на скитниците. И въпреки че решението й да постъпи в Земните въоръжени сили все още можеше да се оспорва, Тасия жадуваше да се сражава с общия враг на човечеството. Ако не това, би могла поне да облекчи съдбата на пленените си сънародници.
„Успокойте се, адмирале — прати тя съобщение в прозорчето за отговор. — Тамблин е съгласна“.
Тук, на Марс, талантът й се пропиляваше. Беше й скучно, принудена бе да се занимава с неща, които й се струваха маловажни. Навсякъде другаде щеше да е по-добре.
11.
Роб Бриндъл
Щеше ли да свърши някога кошмарът на това невероятно място?
Нямаше никакъв начин да разбере от колко време е в плен при хидрогите, но вече бе изпълнен с трайната увереност, че е цяла вечност. Еднообразието бе не по-малко изпитание, отколкото това да съществуваш в постоянен страх. Тъй като той все още бе нещо като старши на групата, се стараеше да провежда редовни упражнения по физическа и психическа подготовка, за да поддържа бойния дух и настроението. Никой от събратята му по участ не можеше да предположи с каква цел ги държат хидрогите. Самият Роб не беше сигурен, че иска да узнае отговора.
— Жалко, че се изгубихме с онова малко компи — прошепна той. Беше го повтарял безброй пъти.
— Сега сме на съвсем друга планета — отвърна Чарлз Гомес, с неизменното си гузно изражение. — Нали ни евакуираха. — Очите му вечно бяха втренчени в порьозния под и рядко се вдигаха към лицата на другарите му. Гомес бе попаднал в плен при атаката на хидрогите срещу Буунов брод, при която бяха анихилирани няколко човешки селища, преди корабите на ЗВС да успеят да се притекат на помощ. Дрогите бяха прибрали Гомес за своите… експерименти? За зоопарка? Всички пленници имаха едни и същи истории.