Зан’нх не можеше да повярва, че чичо му е способен на подобна постъпка. Но пък вече бе убил Пери’х…
Обърна се към комуникационния оператор.
— Имаме ли връзка с кул Фан’нх? Предупредете го, че престолонаследникът ни измами. Не разбирам какво става тук, но не бива да вярваме на Тор’х.
— Лайнерът не отговаря на повикванията, адаре. Нямаме никаква вест от кула.
Зан’нх почувства как невидими ледени пръсти стискат сърцето му. Дали не беше закъснял?
— Времето ти изтича, адаре — обяви Руса’х, гледаше право в камерата. — С колебанието си демонстрираш, че исканията ми трябва да бъдат взети на сериозно.
Двама от свещениците преместиха трона така, че да изпълни екрана в едър план. Губернаторът вдигна ръка и телохранителките му довлякоха един все още невъзстановен от шоковия заряд протоколен офицер.
— Този ще е първият.
Зан’нх наблюдаваше всичко с растяща тревога. Докъде бе готов да стигне Руса’х?
— Чичо, почакай! Позволи ми да…
Губернаторът на Хирилка махна равнодушно с ръка и се облегна на възглавниците. С механични движения двете телохранителки извадиха кристалните ножове. Първата прободе протоколния офицер в гърдите. Втората прокара острието през гърлото му. От раната бликна артериална кръв. Двете телохранителки оставиха тялото да рухне на пода, след това се отдръпнаха, с оплискани от кръв униформи.
Зан’нх зяпна. Зад гърба му някои от офицерите започнаха да повръщат.
— Ти… ти го уби…
Руса’х бе наредил картината да се предава едновременно на всичките четирийсет и седем лайнера.
— След още три минути ще екзекутирам втората жертва.
Искам само да припомня, че ефектът от парализата започва да отзвучава и скоро жертвите ще усещат агонията на смъртта с ясно съзнание. И тогава реакцията през тизма ще е по-болезнена и за теб.
— Престани веднага! — настоя Зан’нх.
— Знаеш как да спреш тази касапница, адаре. — Говореше спокойно и самодоволно.
Зан’нх се обърна към канала за връзка с инженерния екип.
— След колко време ще успеете да отворите вратата?
— Най-малко след час. Това е солидна метална плоча.
— Бекх! — Пръстите продължаваха да стискат болезнено сърцето на Зан’нх, той трескаво търсеше някакво решение. Чрез тизма баща му би могъл да улови опасността, но не и подробностите… само че сега нещо не беше наред. Жалко, че адар Кори’нх го нямаше, за да му даде съвет. Какво ли би направил неговият предшественик? Как би се справил с проблема? Губернатор Руса’х очевидно не беше с всичкия си!
Изминаха още три минути.
Зан’нх беше успял да сплаши небесните миньори. Беше посещавал засегнати от бедствието колонии и бе осъществявал сложни военни маневри. Беше воювал с хидрогите. Но случаят със заложниците, тази отмерена по минути заплаха, го беше парализирал, сякаш бе някакъв изплашен новак. Беше чувал за безумно, ирационално поведение от страна на човешките герои, но никога за илдирийци. Нямаше никакъв опит в подобни ситуации.
Освен това въпреки нетипичното си, дори неразбираемо поведение, губернаторът на Хирилка си оставаше брат на мага-император. И освен това беше илдириец.
Но Зан’нх не смееше да позволи на губернатора да плени бойните лайнери. Какво ли възнамеряваше да направи с тях, след като вече бе извършил едно жестоко показно убийство? От друга страна, Руса’х щеше да е безсилен, ако не разполага с повече жертви. Какво означаваше това — че трябва да го остави да избие всичките седемдесет заложници?
Но как щеше да живее след това? Той беше адарът на Слънчевия флот! Заложниците бяха негови верни войници. Беше ги предвождал в битката срещу хидрогите при Хрел-оро. След като врагът ги отблъсна и изгубиха един боен лайнер, Зан’нх ги отведе на Хирилка, за да могат да възстановят силите и бойния си дух. Нима можеше да измами очакванията им сега? Нима би могъл да ги изостави?
— Време е за втория урок — заговори губернаторът. — Пропиля още три минути.
— Не! — извика Зан’нх в микрофона. — Ще ти пратя един от моите адютанти, за да обсъдите с исканията ти…
Руса’х въобще не го слушаше.
— Няма какво да обсъждаме, нито за какво да преговаряме. Мисля, че бях пределно ясен. — Телохранителките му доведоха втори заложник, този път жена. — Все някога ще прозреш какво искам от теб, адаре. Винаги си бил доста интелигентен, макар че нашият маг-император знае как да те заблуждава.
Междувременно телохранителките смъкнаха бронята на жената и я оставиха съвсем беззащитна. Ефектът от парализата вече бе свършил.
— Питам отново, Зан’нх — готов ли си да изпълниш исканията ми? Ще предадеш ли лайнерите под мое командване?