— Не мога. — Той се опита да е твърд. — Не бива да получаваш достъп до…
Губернаторът на Хирилка кимна и телохранителките му отново вдигнаха ножовете. От гърлото на жената се изтръгна сподавен вик, после тялото й се строполи окървавено.
Убийствата го измъчваха като нажежени игли в очите. Зан’нх долови кънтящия писък, който раздра тизма. Предсмъртният вик на жената.
— Колко трупа ще са нужни, адаре? Знаеш, че рано или късно ще се предадеш. Колко ненужни екзекуции трябва да видиш?
— Рано или късно ти ще бъдеш победен — отвърна Зан’нх. — Всяко убийство е още един ред в списъка с твоите престъпления.
— Престъпленията ми са нищо. Лъжеимператорът Джора’х — ето кой ще отговаря, задето води илдирийския народ в невярна посока.
Зан’нх прати молба до останалите командири и офицери на борда на лайнера.
— Имам нужда от помощ и съвети. Някакви предложения?
Когато Зан’нх беше още млад, адар Кори’нх му бе устройвал учебни занятия: използваше сценарии от военни игри на хората, за да провери как ще реагират илдирийците при променени условия. Зан’нх бе повишен заради изобретателността си. Но сега остроумните хрумвания му убягваха. Нямаше никаква представа как да постъпи.
— Не можем ли да напълним хангара с упойващ газ?
— Бихме могли, адаре — отвърна един инженер. — Но подготовката ще отнеме повече време от отварянето на вратата. Имаме прогрес, но не достатъчен. Губернаторът на Хирилка ни притиска с исканията си.
— И го знае много добре. Точно затова задава такова бързо темпо.
В този момент се чу гласът на Руса’х:
— Изминаха още три минути, адаре.
И вдигна ръка. Макар че Зан’нх го молеше да почака, да преговарят, губернаторът нареди убийството на трета безпомощна жертва.
— Какво ще правим? — попита инженерът. — Можем да отворим външния люк. Това ще убие губернатора и неговите сподвижници, но заедно с тях…
Зан’нх го прекъсна:
— И всички заложници. Няма да се съглася с подобно предложение. Измислете нещо друго.
А междувременно хладнокръвните компаньонки на Руса’х се бореха с поредната жертва. Този път бяха сграбчили с яките си ръце един капитан, който бе получил двойна доза зашеметяващ заряд. Една от компаньонките вдигна със зла усмивка кристалния си нож и го опря в гърлото на жертвата.
— Погледни този човек, адаре — заговори със затрогваща искреност Руса’х. — Животът му сега е в твоите ръце. От твоето решение зависи каква участ го очаква.
— Няма да поема вината за безумното ти поведение!
— Остава по-малко от минута. — Руса’х се държеше така, сякаш разполага с всичкото време на света. — Питам отново: ще предадеш ли манипулата?
— Кажи ми какво направи с Хирилка? Защо са ти нужни военни кораби? Слънчевият флот винаги е защитавал твоята планета. Защо сега…
— С радост бих ти обяснил, но вече ти съобщих какви са моите условия. Няма да ти позволя да ме бавиш, докато търсиш начин да ме спреш. — Той махна с ръка и телохранителката прокара ножа по гърлото на капитана, а после го заби право нагоре. Очите на мъжа потъмняха и той се свлече безмълвно.
Още едно могъщо сътресение в тизма. Зан’нх прехапа устни, за да не извика от болка.
Неочаквано от високоговорителите отекна гласът на Тор’х:
— Чичо, брат ми има нужда от по-нагледен пример. Той все още не разбира колко далече сме готови да стигнем.
За своя преголяма изненада Зан’нх видя брат си, заобиколен от пазачи-изменници в командното ядро на лайнера на кул Фан’нх. Около тях също имаше локви кръв.
— Тор’х! — изкрещя той; лицето му пребледня.
— Опитай се да разбереш, братко. Чуй какво ти казва императорът Руса’х и ще прозреш нашите мотиви, и ще се съгласиш, че сме прави.
— Съгласен съм, но първо спрете да изтребвате екипажа ми.
— Адарът, изглежда, е на погрешното мнение, че е в позиция да преговаря — подхвърли Руса’х.
— Ей сега ще му покажа, че няма никакви основания да мисли така, императоре. — Тор’х се обърна към един от помощниците си. — Готови за огън по моя заповед.
Бойният лайнер на кул Фан нх изригна убийствен залп от снаряди и енергийни лъчи. Огнената вълна попадна право в корпуса на най-близко разположения лайнер. Огромният илдирийски кораб се взриви в пламъци и се пръсна на части — само за миг няколкото хиляди членове на екипажа изгубиха живота си.
Яркото изригване заслепи Зан’нх и той се олюля и се улови за перилата. Смъртта на няколко хиляди илдирийци предизвика в нервната му система какофония от чувства и болка. Писъците в тизма бяха оглушителни. Цял боен лайнер! Хиляди и хиляди невинни жертви!
От затворения хангар Руса’х се обади с хладен глас: