— Базил няма да е доволен, че губи една от фиданките.
— Натон е придворен зелен жрец и ми каза, че подобен акт няма да попречи на изпълнението на неговите задължения — отвърна тя; опитваше се да си внуши, че е права. — Освен това Сарейн съвсем скоро ще се върне от Терок и може да донесе още фиданки.
Докато корабът се издигаше, ескортиран от няколко манти от стария модел, Естара скри саксията с фиданката на сигурно място. И двамата с Питър бяха притеснени, че трябва да делят общи помещения с председателя, тъй като добре знаеха на какво е способен. Базил никога не бе отричал, че се е опитвал да ги убие, и противоречията между него и краля си оставаха нерешени. Естара ужасно се боеше, че Базил може да узнае новата им тайна.
— Чака ни дълго пътуване до Илдира — въздъхна тя.
Съвсем наскоро бе открила, че е бременна, и това бе причина двамата едновременно и да се радват, и да се страхуват.
Макар бременността й да бе неочаквана, тя със сигурност искаше детето, Питър също. Базил строго им бе наредил да се пазят, но нито един метод не бе достатъчно сигурен и такива неща се случваха. Вината не беше тяхна.
Само дето председателят едва ли щеше да остане възторжен от новината.
С нарастването на напрежението заради войната с хидрогите, непокорните колонии на Ханзата и метежните скитнически кланове Базил ставаше все по-невъздържан и нерационален. Никой не би могъл да предскаже как ще реагира на новината, че кралят и кралицата се готвят да си имат свой чистокръвен наследник, особено такъв, какъвто той не е планирал.
— Той ще узнае рано или късно, но нека поне засега го запазим в тайна — шепнеше й Питър, притиснат до нея. — Доколкото можем. Инак не знаем какво ще направи… но едва ли ще е нещо, което да е в наша полза.
Тайни. Тя ги ненавиждаше. Бе израсла сред миролюбивите световни гори на Терок. Имаше сплотено семейство и множество приятели сред зелените жреци. Никога не се бе учила да пази тайни. Но сега животът й, нещо повече — животът на нейното дете — зависеше от опазването на тайната.
Питър бе забелязал неуловимите промени в поведението й, в апетита, във външния й вид. Все по-често й се ходеше до тоалетната, имаше пристъпи на гадене. А в тясната среда на кораба подобни признаци можеха да се окажат издайнически за председателя Венцеслас. Базил не изпускаше нищо от погледа си.
Но полетът напредваше, а Базил бе все така погълнат от заниманията си, от безбройните документи и непрестанните доклади, които преглеждаше на екрана. Изглежда, точно сега не му беше до проблемите и тайните на кралската двойка.
Питър изненада кралицата, когато неочаквано наруши принципите си и отиде да покани Базил да им прави компания навечеря.
— Предизвикваш съдбата — укори го тя с тревожен шепот. — Не бива да го откъсваме от заниманията му!
Но както и предполагаше Питър, председателят отказа поканата и кралят я дари със самодоволна усмивка.
— Ако не го бях поканил — отвърна й също шепнешком, — можеше сам да се появи, неочаквано. Забелязал съм, че да го поканиш да се видите е най-сигурният начин да се отървеш от него.
— Имате странно приятелство.
— Ако може да се нарече приятелство.
На втория ден от полета, докато се разхождаха по главния коридор на кораба, те неочаквано срещнаха председателя — той тъкмо излизаше от каютата си. Естара се почувства като дете, което, без да иска, е обезпокоило баща си, докато се занимава с важни дела.
Питър възнагради председателя с най-сияйната си усмивка.
— Базил! Тъкмо се питах защо от известно време не съм чел никакви доклади. Има ли нещо ново за бойните компита? Нали каза, че ще провериш дали кликиската програма не съдържа скрити опасности.
Базил се намръщи и понечи да се върне в каютата си.
— Въпросът все още се проверява, но засега няма никакви причини за безпокойство.
Питър многозначително кимна.
— Учил си ме да използвам подобни готови формулировки, когато не бива да издавам информация.
Базил присви сивите си очи.
— Е, значи си запомнил поне един урок. Постарай се да вникнеш и в останалите. — И влезе в каютата си.
Естара се ококори.
— Трябваше ли да го предизвикваш?
— Не бива да забравя, че зная за неговата игра. — Питър обгърна талията й с ръка. — Колкото и да ненавиждам Базил, бойните компита не ми дават покой. Усещам, че и той като мен се тревожи — но тъй като Земните въоръжени сили не могат да се справят без тях, Базил не иска да се разчуе, че програмата им може да е сбъркана. Въоръжените сили не могат да си позволят да ги изгубят. Но не се заблуждавай — той не е глупав. Въпреки всичките му уверения се съмнявам, че е пренебрегнал заплахата.