— Просто не иска да ти каже какво прави.
— Защото това ще потвърди подозренията ми. Никога няма да го признае. ОХ продължава да проучва въпроса, но напоследък доста време му отнема принц Даниъл.
Двамата прекосиха наблюдателната площадка и спряха пред екрана, на който се виждаха седемте слънца на Илдира. Пилотът бе засякъл необичайно висока активност в едно от седемте слънца, компонент от Дурисовата тройна звезда, и това го бе накарало да промени маршрута за навлизане в системата.
Двамата се отпуснаха в меките кресла и загледаха сияещите звезди. Заобиколена от безкрайната пустош на космоса, далече от Земята и Терок, Естара се чувстваше самотна и беззащитна. Стисна ръката на Питър, за да намери успокоение и увереност, макар че и той бе подложен на същите тревоги като нея.
Опита се да се успокои с мисълта, че скоро ще пристигнат в митичния град Миджистра, в една древна чуждоземна империя, успяла да запази стабилност над десет хиляди години. Надяваше се, че сред илдирийците, като гости на самия маг-император, двамата ще забравят поне за известно време проблемите си.
15.
Адар Зан’нх
На борда на флагмана Зан’нх стискаше перилата, оглушен от писъците на умиращите безпомощни бойци.
Завладян от неописуемо отчаяние, едва успяваше да си поеме дъх… ала беше наложително да произнесе поне няколко думи. Друг избор нямаше.
— Тор’х! Аз ще… ще унищожа твоя кораб. Ще наредя на останалите кораби да открият огън по теб.
Тор’х се изсмя презрително.
— Да не мислиш, че ще повярвам на толкова абсурдна заплаха? Че ти и твоят екипаж ще избиете невинни хора на този кораб само за да премахнете мен и още седмина бунтовници? Този кораб е пълен с войници на Слънчевия флот. Не го забравяй. Илдирийците не стрелят по илдирийци. — Той се изсмя отново. — Нямаш куража, нито силата.
И сякаш за да подчертае думите си, нареди да изстрелят още един залп срещу вече умиращия кораб. Ненужният дъжд експлозиви доразкъса останките и ги превърна в димящи парчета, носещи се по безразборни траектории и задвижвани единствено от собствената си инерция.
Чрез тизма предсмъртните мъки на последните членове на ударения кораб се забиваха в гърба на Зан’нх като нагорещени ножове. От уредбата се носеха изплашени викове — никой от войниците и офицерите на останалите кораби не можеше да възприеме това, което ставаше.
— Болката ти навярно е непоносима, адаре — рече Руса’х с подигравателна състрадателност. После, докато секундите се нижеха една след друга, нареди да бъде определена нова група за екзекуция. — Призовавам те отново — предай ми корабите си и сложи край на страданието си. — Зан’нх не отговори и губернаторът въздъхна тъжно. — Остават ти две минути. Да кажа ли на Тор’х да унищожи още един кораб? Или предпочиташ кървавите екзекуции? Хиляди жертви? Или само една? — Той направи кратка пауза. — А може би нито една. Избирай.
Зан’нх нададе болезнен вик. Съвсем наскоро, на Хрел-оро, бе понесъл смъртта на мнозина, но те бяха жертви на хидрогите. А този път убийците бяха илдирийци. Самата идея за това му се струваше недопустима след десет хиляди години илдирийска история.
— Адаре! Моля те, спри това! — извика един от офицерите на мостика.
Побърканият губернатор се обади подигравателно:
— Изминаха още три минути.
И преди Зан’нх да успее да вдигне глава към екрана, компаньонките заклаха поредния заложник и топлата му кръв оплиска невидимата духовна мрежа. В главата на Зан’нх отекнаха нови писъци, превръщаха се в ужасяваща симфония. Той едва успяваше да запази душевно равновесие, беше му невъзможно да вземе решение. Твърде много неща се случваха прекалено бързо. Имаше чувството, че се задушава.
Но той беше адарът на Слънчевия флот! Не биваше да позволи цяла манипула да попадне в ръцете на умопобъркан губернатор-метежник. Не биваше…
Тор’х предаде от мостика на пленения боен лайнер:
— Император Руса’х, оръжейните ми системи са заредени и готови за действие. Да се прицеля ли в друг лайнер? Дори с четиридесет и пет кораба все още ще представляваме значителна сила. Всъщност можем спокойно да останем и с четиридесет, ако адарът продължи да упорства.
— Тор’х, ако е необходимо, можеш да унищожиш още един кораб — отвърна Руса’х от хангара. — Какво ще кажеш, адаре? В ръцете ти е животът на хиляди — дали Тор’х да ги избие, или ти ще решиш да стреляш по нас?
Зан’нх се наведе към микрофона.