Сарейн реагира с нескрита радост на този призив. Сели ясно виждаше вълнението в очите й. За Сарейн, която от много време се опитваше да подтикне повече зелени жреци да летят с корабите на Ханзата — техните умения за установяване на телевръзка бяха безценни, — това щеше да е истински политически триумф.
— Ханзата охотно ще подкрепи усилията ви и ще вземе на борда на корабите си фиданки и зелени жреци — обади се тя. — Засаждането на нови световни дървета ще помогне за разширяването на световната мрежа из всички колониални планети. — Тя се усмихна, като си представи как ще поднесе тази победа на председателя Венцеслас.
Бенето кимна тържествено.
— И най-вече така ще запазим живота на верданите — независимо от това, което се случи тук.
Сели прошепна на Солимар:
— Това е чудесно! Световната гора ще е навред!
Ярод се обади обезпокоено:
— Но ако отнесем световните дръвчета на други светове, как ще спасим Терок? Не е ли това нашата първостепенна задача? Тук е домът ни!
Бенето помълча малко, сякаш приемаше послание от световната гора. След това, кой знае защо, погледна към Сели и Солимар и каза:
— Можем да постигнем и двете. Тукашната гора притежава огромна сила. Но за да се възстанови от още по-страшните си рани, трябва отново да бъде пробудена.
17.
Ден Перони
Откакто Земните въоръжени сили преследваха скитниците-търговци, снабденият с пръстени газов гигант Оскивъл изглеждаше едно от най-безопасните места за сборище на клановете. Недалеч оттук масивна бойна група на зевесетата бе разгромена от хидрогите и военните едва ли щяха да се завърнат скоро. Доколкото Ханзата беше в течение, тук никога не бе имало среща на кланове, така че защо да ги търсят сега?
Ден Перони се беше отправил с „Настойчиво постоянство“ към корабостроителниците, управлявани от клана Келъм. Не се съмняваше, че мнозина други изгнаници също ще се появят тук, за да споделят възмущението си, да чакат и да планират. Надяваше се да срещне и дъщеря си Ческа, говорителката на клановете. Дори не знаеше дали е оцеляла след атаката срещу Рандеву… или може би е била пленена. В такъв случай съдбата й тънеше в неизвестност, защото никой не знаеше къде откарват пленниците.
Само преди няколко дни, когато Ден все още беше на Терок и помагаше на местните да възстановят унищожените селища, се появи Натон, зеленият жрец от Двореца на шепота на Земята, с ужасяващата вест за Рандеву. Майка Алекса и отец Идрис веднага си дадоха сметка, че Ден и неговите колеги са изложени на риск.
— Председателят Венцеслас знае, че си тук и ни помагаш — каза Алекса. — Трябва да си вървиш. Не можем да те защитим, ако ЗВС дойдат.
— Но все още има толкова много работа — възрази Ден. — Не бива да зарежа всичко по средата. Пък и вие се намъчихте предостатъчно.
Но в края на краищата инженерите и строителните специалисти се изгубиха между звездите. Ден първо отлетя за Плумас, надяваше се да открие там Ческа, но вместо това се натъкна на един от братята Тамблин, който ръководеше водната мина, после двамата продължиха заедно за Оскивъл. Надяваха се вече да е създадена някаква организация, Дел Келъм го биваше много в тези неща.
— Шиз, зевесетата ги е яд на дрогите и затова хапят всичко, дето им се изпречи на пътя — мърмореше Ден на седящия до него Кейлъб. Скитниците вече нямаха нито клиенти, нито действаща икономика — а пък Голямата гъска бе останала без екти.
Кейлъб Тамблин се почеса по посивялата коса и изсумтя:
— Проклети тъпи политици!
Докато Ден полагаше усилия да се облича като порядъчен търговец, Кейлъб не обръщаше особено внимание на външния си вид, нещо повече, дрехите му бяха съшити от различни парчета. Ден никога не би се показал така пред хора, въпреки че Кейлъб на няколко пъти го бе наричал подигравателно „конте“. Очевидно двамата виждаха нещата по съвсем различен начин.
— Прав си: проклети тъпи политици. Слушай, Кейлъб, твоята племенница Тасия не се ли записа при зевесетата? Може би ще успеем тайно да се свържем с нея…
Кейлъб го погледна ядосано.
— Не я бъркай с някоя от онези нафукани гъски! Тасия отиде да се бие с дрогите още в началото на войната с тях. Тя няма нищо общо с това.
— Откъде си толкова сигурен?
— Защото тя е Тамблин! — изсумтя Кейлъб. — Какво повече ти трябва да знаеш?