Държан настрана от тази телепатична борба, Зан’нх не можа да долови какво е направил чичо му, но усещаше как хората му се отдалечават от него, сякаш пропадат в бездънна яма. Връзката им с ума му ставаше все по-неясна и замъглена… изгубена в бурята от покварени мисли.
Изведнъж се почувства сам и изолиран. Опита се да запази самообладание и да скрие тревогата си, но не знаеше колко още ще може да понася всичко това. Въздъхна и насочи мислите си към великия адар Кори’нх и мага-император.
„Ще издържа дотогава, докато е необходимо“.
Руса’х му се усмихваше с доволна самоувереност.
— Сега те са мои, целият екипаж на двата бойни лайнера, както и командирите. Преминаха на моя страна веднага щом им показах това, което доскоро бе скривано от тях. Сега мислят като мен и вярват във всичко, което им казвам. Един по един ще завзема и останалите лайнери. Колкото повече са последователите ми, толкова по-лесно се работи с тизма.
— На мен не даде шайинг. — Зан’нх вирна брадичка. — Да не се боиш, че съм твърде силен?
— Както вече казах, кръвното родство прави връзките ти с тизма по-силни. За разлика от тях, ти ще трябва да започнеш да мислиш като мен по своя воля. И това ще стане, след като видиш какво правя и как го правя.
„Ще издържа дотогава, докато е необходимо“.
Повтаряше тези думи като мантра.
Руса’х въздъхна доволно и се облегна в какавидения трон.
— Извикайте компаньонките. Чака ни още работа.
25.
Крал Питър
Още щом видя зарадваното лице на кралицата при пристигането им на Илдира, Питър забрави всички свои грижи и дори омразата си към председателя, който стоеше до него.
Гледаха изумено кристалните сгради, които хвърляха ослепителни разноцветни отражения. Въздухът на космодрума бе изпълнен с ухания, синтезирани за малко по-различни носови рецептори.
Притиснала саксията с фиданката към гърдите си, Естара се обърна към Питър със светнало лице.
— Виждала съм великите световни дървета на Терок и дворцовия комплекс на Земята, но нищо не може да се сравни с това! Рейналд ми е разказвал неведнъж за посещенията си на Илдира. Вече имам съвсем различни критерии за чудесата на света.
Питър се разсмя. Пратениците на мага-император вече ги очакваха.
Точно пред тях се издигаше великолепният Призматичен палат, съставен от полусфери, елипсоиди, кули, тераси и извити мостове. Слънцата в небето сияеха като прожектори от всички посоки, излъчваха светлина в различни цветове и прогонваха всички сенки.
Към тях се приближи неголяма група свещеници-философи, придружени от чиновници и благородници. Красиви куртизанки с гладки лица и гъвкави тела, покрити с менящи се татуировки и намазани със светлоотразителен крем, стояха подредени като дарове.
Базил се спусна по стълбичката на кораба покрай натруфените кралски гвардейци и сребърни барети. Дори не се огледа. Питър се зачуди дали председателят изобщо забелязва къде е, или е погълнат единствено от своите проблеми.
Ала миг по-късно Базил видя дръвчето в ръцете на Естара и се навъси.
— Това пък откъде се взе?
— Подарък за мага-император. Една от фиданките, които донесох от Терок.
Преди председателят да даде воля на гневните думи, които клокочеха в гърлото му, Питър се намеси с фалшива усмивка:
— Базил, фиданките принадлежат на кралицата и тя може да прави с тях каквото си иска. Този подарък ще припомни на мага-император за приятелството му с Рейналд. Помисли си за дипломатическата полза, която можем да извлечем.
Базил се престори, че няма време за спорове, и кимна отсечено на илдирийския търговски министър.
— Аз съм председателят Венцеслас от Теранския ханзейски съюз, придружаван от крал Питър и кралица Естара.
Министърът отвърна с илдирийски поздрав — опря юмрук в гърдите си и после вдигна ръце. За неудоволствие на Базил, изглежда, бе съсредоточил цялото си уважение върху крал Питър.
— За нас е голяма чест да приемем краля и кралицата на хората и техния придружител.
Венцеслас трепна от тази очевидна проява на неуважение и кралят едва прикри усмивката си, улови Естара за ръка и двамата поеха напред. Кралицата притискаше саксията към гърдите си.
Призматичният палат се издигаше върху хълм, от който извираха седем потока — стичаха се надолу като спици на колело. В далечината се виждаха тълпи поклонници, които бавно се катереха по стълбите нагоре.
— Трябва ли да спазваме някакви церемониални правила, когато се обръщаме към мага-император? — попита Естара.
Търговският министър посочи поклонниците, които се миеха в седемте потока. След приключване на задължителния ритуал всеки поклонник минаваше през водата и продължаваше нагоре по спираловидната стълба към цитаделата.