Тогава отново щеше да се съсредоточи върху спасяването на империята.
27.
Осира’х
Системата Дурис се състоеше от три от седемте най-ярки слънца в илдирийското небе. Осира’х много хареса тройната звезда, която не се виждаше от родната й планета Добро.
Но докато корабът се приближаваше към центъра на империята, момичето не можеше да се отърве от мисълта, че тези слънца са обречени.
Дурис бе съставена от бяла и жълта звезда и червено джудже, кръжащо около тях. Тази нестабилна небесна конфигурация отдавна бе прогонила всички по-големи планети от системата и бе оставила само мъглявина от дребни камъни. Малцина илдирийци имаха причина да летят към Дурис, освен на път за някое друго място.
Сега пространството около жълтата звезда гъмжеше от хидрогски кълба и огнени топки на фероуите. Ако се съдеше по протуберансите и тъмните петна на слънчевата повърхност, титаничната битка вече бе нанесла смъртоносни поражения на звездата. Едно от седемте слънца на Илдира бе обречено да умре!
— Тревога! — извика Удру’х на пилота. — Пратете съобщение на мага-император за това, което става тук.
Наближиха Дурис-Б и Осира’х застана до чичо си при наблюдателния прозорец. Не знаеше какво би могъл да направи магът-император срещу бедствие с подобни размери.
Гледаше с блеснали очи рояците извънземни кораби, впримчени в исполинска и неразбираема битка, в която бойно поле бе самата материя на вселената. Пламъци пронизваха кипящата фотосфера, следвани от ослепителната армада елипсоидни кораби на фероуите, които се блъскаха право в хилядите диамантени кълба.
Осира’х стисна юмручета. Каквито и лъжи дай бе казал чичо й, картината беше смайваща и незабравима. Как би могла дори цялата Илдирийска империя да се справи с нещо подобно?
— Какво може да ги спре да се разпрострат към останалите илдирийски звезди? — попита тя изплашено.
— Само ти — отвърна чичо й лаконично.
Задачата на Осира’х бе да отиде при хидрогите и да използва специалните си телепатични умения, за да общува с тези неразбираеми същества и да ги убеди да преговарят с мага-император. С изключение на предателските кликиски роботи никой друг досега не бе успял да общува със съществата от дълбините на звездите.
Усетил колебанието й, Удру’х я погледна.
— В теб е кулминацията на стотици поколения. Безброй наши сънародници са се жертвали, за да бъде създадена личност с твоя потенциал. Не бива да ги разочароваш… нито пък мен.
Стисна я за рамото и я дари с бащинска усмивка, убеден, че тя ще направи всичко за него. Винаги се бе отнасял с нея добре. „Но не и с онези нещастни човешки пленници…“
Тя му обърна гръб, завладяна от противоречиви чувства за действителните му мотиви. Преди майка й дай разкрие истината, Осира’х винаги се бе старала да накара този човек да се гордее с нея. Преди…
Погледна умиращата звезда, битката на гигантски чуждоземни кораби, изблиците на оръжията, наподобяващи слънчеви протуберанси, и невероятните взривове от ледени вълни. Отговорът й беше спокоен, независимо от чувствата й:
— Няма да ви разочаровам.
28.
Тасия Тамблин
Земното правителство възнамеряваше да превърне Ларо — този пресъхнал свят, някога център на кликиската цивилизация — в нещо повече от обикновен военнопленнически лагер.
Трите транспортни кораба, натоварени с пленени скитници, кацнаха до кликиските руини и Тасия огледа потъмнелите камъни и фантастичните порутени останки от нещо, преди безчет години било кипяща от живот столица.
— Не е точно галактическата райска градина, ЕА, но поне не е и пъкълът. Скитниците са се оправяли и на доста по-неприятни места.
— Да, господарке Тасия Тамблин — отвърна ЕА. — Вече ми разказахте историята на първите преселения на клановете.
— По-скоро общоизвестни факти, отколкото мои спомени.
— За мен няма значение.
Тасия вече бе разгледала не особено подробната карта на селището на Ларо. Още докато се спускаха, забеляза нови постройки и изкопи: беше разчистена просторна площадка, за да могат да кацат корабите на Земните въоръжени сили, вътресистемните совалки и редовните снабдителни съдове. Близо до космодрума се издигаше новата база на зевесетата, чиято цел очевидно бе да охранява военнопленниците от Ураганово депо и Рандеву. Както и следваше да се предполага, базата напомняше кубчета от детска игра — готови модули, докарани и сглобени на място.
Не такъв ред цареше в селището на свободните заселници, въпреки че и там бяха използвани полуготови конструкции. Доброволците, приели предложението на Ханзата за свободна земя и безплатна помощ, бяха пристигнали тук през кликиските портали, за да започнат живота си отначало.