През време на краткото им посещение в Призматичния палат Питър бе останал изненадан от искрения интерес на мага-император към Естара и Терок. Джора’х очевидно бе привлечен от кралицата и се интересуваше повече от разговорите за брат й Рейналд и зелените жреци, които бяха идвали при него на Миджистра, отколкото от дипломатически въпроси.
Сякаш прочела мислите му, Естара вдигна глава и го погледна.
— Ще ми се Рейналд да беше с нас сега.
Питър приседна до нея на леглото и я притегли към себе си. С потайната помощ на учителското компи ОХ двамата бяха създали свой таен език: ключови жестове с ръце, знаци и кодирани думи — надяваха се, че никой не може да ги разгадае. Сега той я успокояваше и й казваше колко много я обича.
— Магът-император не ти ли се стори угрижен? — попита тя. — Изглеждаше обезпокоен, сякаш е претрупан с проблеми.
Той погледна към тавана, където предполагаше, че е монтирана скритата камера.
— Помисли си колко неща се случват зад декорите на Ханзата — тайни сделки и решения, силови действия. Илдирийците не са човеци, но предполагам, че подобни неща са бреме и за мага-император.
— Надявам се да успее да ги реши — рече кралицата.
— Както и ние — нашите.
Когато се върнаха на земна орбита, председателят им каза, че ще се измъкне скришом със совалката, преди да зазвучат фанфарите, за да се срещне с другите чиновници от правителството и да обсъди с тях преговорите с мага-император. Думите му бяха по-скоро хладно съобщение, отколкото любезно извинение. Совалката му се отдели от дипломатическия кораб и се понесе надолу към Дворцовия квартал.
А Питър и Естара трябваше да издържат официалното посрещане. Преди да тръгне, Базил даде на Питър готовата вече реч и му нареди да я запише. Отдавна бе забранил на краля да прави каквито и да било изявления на живо. Речта беше съвсем повърхностна, нищо, което Питър не би могъл да понесе, както се бе случвало някой път.
Кралят и кралицата покорно заеха местата си в записващото студио на кораба, заобиколени от изкуствен фон, който изобразяваше района, над който се носеха.
— Съюзът между илдирийците и Ханзата остава силен — поде Питър, стараеше се гласът му да звучи твърдо и уверено. — С кралицата посетихме мага-император, който, също като баща си, е твърдо решен да се бори срещу хидрогите. Заедно с илдирийския Слънчев флот Земните въоръжени сили ще са сигурна защита срещу вражеските чуждоземци, които ни причиниха толкова много нещастия.
Включи се и Естара:
— Хидрогите почти разрушиха моята планета. Убиха и двамата ми братя.
Питър продължи:
— Трябва да се бием с тях, но не е необходимо да го правим сами. Илдирийците изпитват същите чувства към тях. С кралицата се връщаме на Земята, след като укрепихме нашето приятелство и договора за взаимопомощ.
Като следваше стриктните инструкции на председателя Венцеслас, протоколният министър ги накара да запишат речта три пъти и монтира окончателния вариант от най-добрите части.
Над града дипломатическият кораб бе посрещнат от огромен покрит с орнаменти дирижабъл. Питър и Естара се прехвърлиха на него с помощта на свързващия ръкав и корабът се отдалечи. Огромният дирижабъл беше бавен и тромав, идеален, за да може колкото се може повече хора да наблюдават краля и кралицата.
Кралският дирижабъл се придружаваше от бързо летящи ескортни кораби, които щъкаха наоколо като пчели над поле с цъфнали цветя. Докато дирижабълът се спусне над Дворцовия квартал, записът на речта вече беше готов за излъчване. Гладката тъкан на исполинския дирижабъл сияеше, върху страничните стени се проектираше видеоизображението с лицата на краля и кралицата в едър план.
„Съюзът между илдирийците и Ханзата остава силен…“ — прокънтя мощният глас на крал Питър. Докато излъчваха записа, двамата с кралицата стояха в церемониалната гондола отдолу, сякаш говореха в реално време. От такова разстояние, разбира се, никой не можеше да различи лицата им. Въпреки голямата височина те чуваха възторжените възгласи на тълпата. Гласовете им ехтяха и от високоговорители по улиците.
За Питър и Естара най-важното бе, че поне за малко никой не можеше да ги наблюдава и подслушва. Можеха да разговарят, тихо и припряно, закриляни от ехтежа на речта и шума на тълпата.