— Интуитивните скокове все още са приоритет на нашите човешки господари — добави ГУ.
— Достатъчно е да ми помагате да се съсредоточа върху задачата — отвърна Кото. — Как да се бием успешно с хидрогските кораби — това е въпросът сега. Не позволявайте на нищо да ме отвлече от главната цел. — Това беше неговата слабост: бързо се палеше по какво ли не и се разсейваше.
— Например ужасно ми се ще да разбера каква реактивна система използват хидрогските кораби. Бойните сфери са бързи кораби с голям обхват, но не се нуждаят от екти. — Той плъзна ръка по неравностите на една от контролните станции: изглеждаше направена от разтопено стъкло. — А тези прибори за управление не приличат на нищо, което съм виждал — нито на човешка, нито на илдирийска или кликиска технология. Дори само ако разберем как са вградили вътре течнометалната електроника, пред нас ще се разкрият невероятни възможности…
— И това ли е въпрос, върху който трябва да ти напомняме да се съсредоточаваш, Кото Окая?
Кото застина неподвижно, после се прокашля смутено.
— Ами да… и това. От друга страна, да не бъдем тесногръди. Никой не знае къде може да ни отведе всяко от тези проучвания. Трябва да разсъждаваме извън наложените ограничения, ако мога да се изразя така.
— Пак главоблъсканица — рече ГУ.
— Не се прави на интересен.
Кото застана пред плоския трапецовиден пулт, заобиколен от странни символи и координатни знаци, сходни на тези, използвани в древните кликиски транспортали. Как биха могли да имат нещо общо изчезнала насекомоподобна раса и невероятно различните хидроги? Дали едната раса не се бе сдобила с транспорталната технология от другата?
С надеждата да открие връзката, Кото преглеждаше ограничената информация по въпроса, публикувана от ханзейските учени. Преди търговското ембарго, наложено от Голямата гъска, скитниците бяха изтеглили всички доклади и сведения, предоставени за обществено ползване. Но доколкото можеше да определи от тези, с които разполагаше, учените на Ханзата нямаха никаква представа как работят транспорталите.
Прегледа внимателно докладите, написани от ксеноархеолозите Маргарет и Луис Коликос. В по-нови времена един доста уважаван изследовател, Хауард Палаву, бе получил задачата да анализира чуждоземната транспортна система. Последният имаше навика да записва хрумванията и разсъжденията си в открити дневници, до които всеки имаше достъп. За съжаление, Кото узна, че Палаву е изчезнал през един кликиски портал.
ГУ се доближи до него.
— Отново витаеш в облаците, Кото Окая.
— Витая в облаците? Това пък какво значи?
— Мислиш разпокъсано, отдалечаваш се от задачата, която искаш да разрешиш.
— Някой да не е модернизирал речниковата ти програма?
— Да витаеш в облаците е често използван, макар и архаичен израз. Интересува ли те произходът му?
— Не. Прав си — разсеях се. Но ако разберем как да управляваме транспорталите вътре в бойните кълба, можем да отворим коридор до… някоя черна дупка. Няма ли да е страхотно? Дрогите обикалят наоколо и търсят някоя скитническа колония, за да я разрушат, и изведнъж — хоп, черна дупка право в хола им. Ха!
— Със сигурност ще е ужасно разрушително за вражеските кораби, Кото Окая — съгласи се КР. — Но ми се струва малко вероятно.
— Но ние още не сме научили нищо! Хидрогите са толкова… различни. Всичко наоколо е дело на тяхната мисъл. То само показва колко ще е сложно да ги разберем.
ГУ вдигна златистите си оптически сензори към Кото.
— В такъв случай може би трябва да потърсим някое съвсем просто решение, вместо да се съсредоточаваме върху сложните.
— ГУ, ако можех да измисля просто решение, щях да го измисля. Но единственото, което открихме досега, е как да отваряме люка. — Споходен внезапно от нова идея, Кото втренчи поглед в компито. Полимерната обшивка на ГУ бе издраскана и обезцветена от краткото премеждие в началото — тогава компито бе изстреляно навън в неуправляем полет…
Лицето на Кото светна.
— В името на Пътеводната звезда, може би това ще свърши работа! Ще е нещо като… звънец на вратата. Отварачка за консерви! Трябва просто да отворим люка в мига, когато дрогите най-малко го очакват.
— Ефикасно оръжие?
— Абсолютно!
38.
Тасия Тамблин
Във вечерните часове, след приключване на служебните задължения, Тасия излизаше да се поразтъпче в лабиринта от скитнически навеси и палатки. Заради зевесарската й униформа мнозина я гледаха с нескрита подозрителност, отговаряха нелюбезно на въпросите й, а други виждаха в нейно лице посредник, дори застъпник за техните проблеми. Въпреки това Тасия усещаше, че тук не си е на мястото.