След което прати няколко ескадрили щурмови кораби да се приближат към столицата. Бойните лайнери увиснаха над нея с готови за стрелба оръжия. Губернаторът на Дзелурия не заподозря нищо нередно.
Руса’х заповяда на щурмовите кораби да атакуват главния град. Точните им изстрели бързо поразиха всички комуникационни съоръжения и прекъснаха прекия контакт на Дзелурия с Илдира. Руса’х нямаше намерение да дава каквито и да било преимущества на мага-император.
Губернаторът и помощниците му очевидно не знаеха какво да правят. Атаката бе твърде бърза и прекалено точна.
Флагманът се приземи и почетна гвардия от войници от Слънчевия флот изнесе какавидения трон на императора под лъчите на дзелурийското слънце. Губернатор Орра’х беше толкова изненадан, че отначало дори не позна брат си.
— Руса’х? Какво правиш тук? Защо си облечен така? И защо си се настанил в копие на какавидения трон?
— Защото аз съм пълноправният император. — Войниците понесоха трона право към Орра’х и помощниците му. — Дойдох да ти предложа да се присъединиш към мен.
И разказа как, докато раненото му тяло било в подтизмен сън, се носел из равнината на Източника на светлина. Как видял корените на душевните нишки, които свързват илдирийската раса, и как ги проследил до гнилия източник, който подкопава устоите на империята. Не само узурпаторът Джора’х, но и предишният маг-император и още неколцина негови предшественици водели народа в погрешна посока, все по-далеч от истината. Той обаче знаел как да поведе илдирийците към Източника на светлината, да ги върне към старите традиции и ценности, да ги освободи от паразитното съдружие с човеците и от заплахата на хидрогите.
Младият Цзир’х изглеждаше доста изплашен, но губернатор Орра’х не сдържаше гнева си.
— Чух за твоето нараняване, Руса’х. Ще наредя на най-добрите си лечители да излекуват заблудата ти. Ще си добре дошъл в моята свита.
Огромни и могъщи, останалите бойни лайнери се спуснаха още по-ниско над главите им. Тълпата, събрала се да гледа небесните маневри, се развълнува.
Руса’х погледна смръщено упорития си брат.
— Натъжен съм, че ме принуждаваш да превърна поканата си в заплаха, Орра’х. — Вдигна ръка и офицерите му пратиха инструкции на корабите. Руса’х зачака.
Високоенергийни оръжия изригнаха като пламтящи копия. Огнени езици прорязаха сградите на столицата. Последваха експлозии. Стотици издъхнаха за секунди, въздухът се изпълни с дим и пламъци. Бойните кораби очертаха съвършено правилен кръг, опустошен черен ров около резиденцията на губернатора.
При вида на това безпрецедентно разрушение Орра’х онемя, а Цзир’х извика:
— Спрете! Защо атакувате Дзелурия?
— За да придам тежест на думите си — отвърна Руса’х и се обърна към губернатора. — Питам отново: ще позволите ли на народа си да се влее в редовете на моите поддръжници, или ще изпитате силата ми?
Орра’х изкрещя на охраната си, но местните воини бяха много по-малобройни и схватката не продължи дълго. След минути петдесетте войници на губернатора бяха избити.
— Съжалявам, Орра’х, но съм твърдо решен да направя това, което е нужно за илдирийския народ. — Руса’х махна на помощниците си и те скочиха като отвързани песове и размахали кристални ножове и пръти от полиран метал, се нахвърлиха върху Орра’х. Убийството беше бързо и брутално.
Цзир’х изкрещя невярващо. Смъртта на губернатора предизвика силни вибрации в старата тизм-мрежа на Дзелурия — като скъсани струни на музикален инструмент. Последователите на Руса’х бяха отделени от тази агония, но цялото местно население почувства внезапната загуба на своя водач, подобно на удар със секира през краката.
Руса’х се обърна към изплашения Цзир’х.
— Младежо, видя последствията от решението на Орра’х.
Да наредя ли на бойните си кораби да изравнят със земята още една част от вашия град? Да оставя ли на войниците си да те убият? — Той опря пръст до устните си, сякаш обмисляше нещо. — Всъщност Дзелурия може да бъде покорена много по-лесно, ако няма губернатор.
Цзир’х застина. Ръцете му трепереха. Погледът на императора го пронизваше.
— Присъедини се към мен — каза Руса’х. — Заедно ще разплетем обърканата мрежа, която от дълго време спира възхода ни.
Младежът се поколеба и гласът на Руса’х стана по-твърд.
— Ела при мен — или умри! — Той вдигна ръка. Държеше стъкленица с пречистен шайинг, млечнобяла течност, много по-силна от прахообразното вещество. — Тъй като си син на Джора’х, трябва да приемеш мислите ми доброволно. Това значително ще облекчи процеса.
Поставен в безизходно положение, Цзир’х взе стъкленицата, но я взе, сякаш му даваха отрова. Ръцете му трепереха, но той все пак я вдигна и хвърли последен поглед към посеченото тяло на губернатора Орра’х. Руса’х му кимна окуражаващо.