Цзир’х неохотно вдигна стъкленицата, изля гъстата течност в устата си и облиза устни. Преглътна, после преглътна още веднъж.
Двамата пазачи, които го стискаха за раменете, го пуснаха. Цзир’х се олюля — шайингът вече започваше да действа. Руса’х знаеше, че скоро наркотикът ще достигне пълния си ефект.
Трюмовете на бойните кораби бяха пълни с прахообразен шайинг, готов да бъде разпръснат по планетата. Без губернатора и Цзир’х, за да я поддържат, старата тизм-мрежа бързо щеше да се разплете и всички на Дзелурия щяха да се почувстват самотни и объркани. За новия император нямаше да е трудно да ги придърпа в своята мрежа, преди ефектът на шайинга да е отминал.
Очите на Цзир’х се подбелиха, връзката му с тизма на мага-император бе прекъсната и нишките останаха да висят свободно. Най-важното бе, че младият мъж се беше подчинил доброволно. Е, почти доброволно.
Руса’х нахлу в ума му, улови правилните душевни нишки и ги заплете по своя начин.
И щом Цзир’х стана част от променената тъкан на тизма, Руса’х нареди на бойните си лайнери да се заемат с разпръскването на прахообразния шайинг сред населението.
След тази поредна победа бе убеден, че могъществото му може само да нараства. Бунтът скоро щеше да се разпространи от планета на планета. Той погледна морето от илдирийци, все още изплашени и объркани от атаката. Веднага щом Тор’х подготвеше обстановката, Руса’х възнамеряваше да отиде на Добро, където очакваше дори по-лесна победа.
В края на краищата двамата с брат му Удру’х имаха много общи черти.
41.
Адар Зан’нх
Навремето дворецът на Хирилка бе великолепна гледка, целият обрасъл с цъфтящи увивни растения, които покриваха арките и пълзяха по стените на вътрешния двор. В онези дни губернаторът на Хирилка бе увлечен по небесните паради на Слънчевия флот и Зан’нх бе посетил няколко пъти планетата като помощник на адар Кори’нх.
Сега обаче дворецът бе просто добре украсен затвор в ръцете на илдирийци с промити мозъци. А градът изглеждаше суров и аскетичен, лишен от забавления и изкуство.
Компаньонките на Руса’х охраняваха вратата към помещенията, където бе задържан Зан’нх, и гледаха толкова стръвно, сякаш се надяваха да направи опит за бягство. Доскоро красиви и съблазнителни, сега те бяха превърнати в перфектни машини за убийство и сякаш някой бе подменил жилите и мускулите им със стоманени въжета. Въпреки че не разговаряха с него, го следяха непрестанно с присвити очи и от време на време дори му се зъбеха. За тях той беше чужденец — различен, защото отказваше да се присъедини към новата тизм-мрежа на Руса’х.
Зан’нх бе съвсем сам, изолиран сред множество, обвързало душите си с ума на губернатора. Предния ден Руса’х бе отлетял начело на отвлечените бойни лайнери с намерение да завладее още няколко илдирийски колонии. Планът му бе да нанесе поредица светкавични удари, преди маг-императорът да схване размерите на конспирацията.
За всичко това бе виновен и Зан’нх. Нали тъкмо той бе предал тези кораби, бе снабдил губернатора на Хирилка със страховито оръжие.
За да се отвлече от мрачните си мисли, той отново насочи вниманието си към компаньонките до вратата. Тези жени, тренирани и обучени в изкуството на плътската любов, сега се бяха превърнали в хладнокръвни убийци. Оръжията им все още бяха покрити със засъхнала кръв, но те ги държаха гордо, сякаш бяха някакви почетни отличия.
Ако имаше дори минимален шанс, щеше да се нахвърли върху жените, да ги убие и да се опита да избяга. Но знаеше, че е безполезно, защото по коридорите имаше още войници. Щяха да му видят сметката още преди да… във всеки случай още преди да се опита да отмъсти за убитите си бойци или да прати някаква вест на мага-император.
Изолиран в двореца, той жадуваше за контакта и спокойствието на първичната тизмена плетка. Но и се страхуваше, че самотата ще увреди психиката му. Опита се да направи нещо по въпроса — затвори очи и накара ума си да потърси свободни краища на душевните нишки.
Спомни си времето, когато беше още младеж, обикновен септар. Бяха ги пратили — цяла флотилия малки бързи кораби — на маневри в покрайнините на една ярка мъглявина, озарена от куп млади горещи звезди. Той мина през облак от неочаквано йонизиран газ, който повреди навигационните системи, и корабът започна да се върти бясно около оста си и да се отдалечава от другите кораби.
А после двигателите угаснаха. Зан’нх нямаше представа къде се намира. Изгубен и самотен, успя да възстанови обърканите координати на навигационната система и да включи предавателя. Излъчи сигнал за помощ и получи отговор от самия адар Кори’нх, който му вдъхна надежда и му каза да почака, докато го намерят издирвателните екипи. Сам насред космическия мрак, Зан’нх усещаше как нишките, които го свързват с тизм-мрежата, изтъняват и отслабват. Времето се нижеше безкрайно бавно.