— Пет дни — упорстваше Тор’х. — Разполагаш с пет дни. И трябва да се явиш на Хирилка — инак ще дойда и ще разруша Добро.
Удру’х се опита да запази непроницаемо изражение. Най-сетне Тор’х отмести пронизващия си поглед от лицето му.
— Да, усещам, че казваш истината. Щом трябва да отстъпя, за да се сдобием с Добро, съгласен съм. Надявам се, че императорът ще се съгласи с мен.
Пазачите изглеждаха разочаровани, когато Тор’х им нареди да придружат Удру’х до совалката.
— Гледай да изпълниш обещанието си, чичо — рече на прощаване. — Ако ни предадеш, ще се върнем с бойните лайнери — и няма да преговаряме.
— Ще дойда на Хирилка точно както казах. — Лицето на Удру’х продължаваше да е безстрастно, но умът му работеше трескаво: търсеше изход от клопката, в която сам се беше напъхал.
43.
Осира’х
От няколко дни най-голямата дъщеря на мага-император се грижеше за изплашената и развълнувана Осира’х в Призматичния дворец. Трите котки на Язра’х кръжаха около тях, докато сестрите крачеха из града. Всичко удивяваше момичето, което досега не бе виждало нищо друго, освен сухите хълмове и плата на Добро — ако не се брояха, разбира се, пробудените спомени на майка му. Блъскащият по всички сетива водовъртеж от звуци, ухания, вкусове и цветове на Миджистра караше Осира’х да се оглежда замаяно. Извисяващите се величествени сгради й даваха нова представа за могъществото на Илдирийската империя и пример за това, за което й предстоеше да се сражава, да изпълни своето предначертание… макар да знаеше, че сред седемте слънца има много мрачни и злокобни кътчета.
Преди четири дни крал Питър и кралица Естара бяха отпътували, без да научат за битката между хидроги и фероуи край Дурис-Б. Язра’х бе горда, че магът-император бе попречил на хората да открият някои от тревожните тайни на Илдирийската империя.
Осира’х си спомни за пленената си майка и за всички останали роби на Добро и каза:
— Много ни бива да пазим тайните си от хората, нали?
Мускулестата й сестра прие думите й като комплимент.
— Разполагаме с няколко дни, преди всички да са готови за твоята мисия, после трябва да открием подходяща група хидроги, с която да осъществиш връзка.
— Видях хиляди да се сражават край Дурис.
Язра’х отметна назад медночервената си коса.
— Твоят кораб не би могъл да издържи в подобни условия. Ела да ти покажа сферата, с която ще се спуснеш дълбоко в облаците на газовия гигант.
Отведе Осира’х при един хангар при новия причудлив съд. Корпусът му бе изработен от прозрачна бронирана сплав. Вътре не беше просторно, но пък и Осира’х бе дребничка.
— Този кораб ще те защити от налягането, но не и от самите хидроги. Останалото зависи от теб. — Язра’х я потупа по гърба. — На теб разчитаме всички, сестричке. Можеш да направиш неща, които не би могъл никой друг.
Осира’х не възрази. Огледа прозрачния съд, после докосна обшивката с пръсти.
— Да. Да, мога.
Осира’х не пропускаше нито една, дори най-малката подробност и се стараеше да запомни всичко със своя чудесно организиран ум. Трябваше да познава добре Призматичния палат и илдирийците, които очакваха да ги защити. Някои от придворните, между които и Язра’х, забелязваха странната й склонност към продължително мълчание. Осира’х ги наблюдаваше, обмисляше това, на което ставаше свидетел, и съхраняваше информацията.
За разлика от останалите илдирийци, тя бе родена с огромно бреме на плещите. Губернаторът Удру’х нито за миг не й бе позволявал да отклонява мислите си от очакванията и надеждите, които й възлагаха, нито да забравя, че той вярва в уменията и способностите й за изпълнението на тази задача. И въпреки това веднага щом я бе отвел в Призматичния палат, й бе обърнал гръб и се бе върнал на Добро, за да се подготви, в случай че тя се провали.
Осира’х прикри разочарованието си и запълни преградите с тухли, изработени от спомените на майка си — как Нира е била затворена в тъмна килия, за да не може зелената й кожа да събира светлина, и как след раждането на дъщеря й Удру’х продължавал да я държи в разплодителните бараки, докато не заченала сина му Род’х, как след това я подложил на серия от хладнокръвно премерени зачевания от други илдирийски касти.
Майка й помнеше всяко от тези изнасилвания — като нажежени въглени върху кожата. През прозрачния прозорец на споделените спомени и опит момичето също бе станало свидетел на всяка разкъсваща болка, тласък и рана.
Осира’х лесно можеше да се изпълни с ненавист към губернатора Удру’х, стига само да позволеше на спомените на майка й да я завладеят. Но не забравяше своята мисия и напълно разбираше желанието на Удру’х да спаси своя народ от хидрогите дори с цената на няколко пленени човеци. Много добре помнеше как Удру’х се бе грижил за нея, колко много обич бе проявявал.