— Виждам нещо, което прилича на брат ми, когото вече оплакахме. С него изгубихме и Рейналд. Защо се върна?
Докато се надигаше, крайниците му изскърцаха.
— Аз съм син на Терок. Световната гора, която толкова много обичах приживе, ме избра, повика ме и ме създаде такъв, за да мога да съм ясният глас на верданите и, ако е необходимо, военачалник в нашата война. — Бенето пристъпи към нея. — Сарейн, лесно е да се обясни причината за моето завръщане. Не и за твоето обаче. Ти дойде на Терок, но световната гора долавя чувствата ти. Знаем, че дълбоко в сърцето си не желаеш да си тук. Аз и световната гора го усещаме в душата ти.
Сарейн бе ядосана и объркана. Скръсти ръце на гърдите си и отсече:
— Върнах се на Терок, защото сметнах, че е правилно. Аз съм най-голямото оцеляло дете от управляващата фамилия. Отговорността го налага.
— Само че не вярваш в това.
Тя повдигна вежди.
— Аха. Сигурно ти смяташ да поемеш водачеството тук.
— Нямам никакъв интерес към това. — Бенето млъкна, после добави: — Също като теб.
Сарейн се нацупи, но и двамата знаеха, че само се преструва.
— Какво искаш да кажеш?
— Ти знаеш, че мястото ти не е тук. Сърцето и умът ти лежат другаде. Винаги е било така.
— Обсъждала съм задълженията си надълго и нашироко с председателя Венцеслас.
— Народът на Терок заслужава някой, чиито корени лежат в тукашните недра. Ти, Сарейн, си листо, носено от вятъра, а не закотвено дърво.
Сестра му отмести очи.
— Но… нима не бива да помагам на своите сънародници?
Бенето положи покритата си с кора ръка на рамото й.
— Сарейн, не искам да те обидя. Ти си нашият посланик на Земята. Със сигурност ще помогнеш много повече на Терок, ако се върнеш там. Тук не е за теб.
Дишането й се учести. Бенето усещаше, че всеки миг ще се разплаче.
— Но… виж какво направиха хидрогите с Терок. И тези фероуи! Нашите сънародници се нуждаят от защита.
— Хидрогите ще се върнат и ти не можеш да направиш нищо, за да ги спреш. Затова пък ще ни помогнеш в разпръсването на фиданките с кораби на различни светове. Започни от колониите на Ханзата. — Бенето й се усмихна с дървените си зъби. — Не се тревожи, Сарейн. Преди повече от година бе пратен зов отвъд пределите на Спиралния ръкав — още когато хидрогите унищожаваха първите световни дървета на Гарванов пристан. Много преди хидрогите да открият Терок, насам потеглиха подкрепления, прекосяват с максимална скорост безмерни разстояния. — Той извърна главата си към нея. — Следващия път, ако успеем да задържим врага достатъчно дълго, гората няма да се сражава сама. Съюзниците идат.
46.
Базил Венцеслас
Миризмата на лекарства и бръмченето на диагностичната апаратура винаги му действаха изнервящо. Той ненавиждаше тези редовни подмладяващи процедури, но осъзнаваше необходимостта от потапянето в гериатричните вани, обогатени със свободни радикали, и филтрацията на токсини в тъканите и кръвоносните му съдове. Малцина можеха да си позволят подобни извънредни мерки, за да съхранят младостта и жизнеността си, но Базил бе човек с много отговорности, живеещ под постоянно напрежение, и за него бе изключително важно да запази работоспособността си.
Лекарите следяха състоянието му с безкрайна педантичност и веднага премахваха всяка аномалия. Базил знаеше, че друга възможност няма. Не би допуснал дори да излезе кротко в пенсия — като Морийн Фицпатрик. Не беше готов за това… пък и нямаше кой да го замести.
Макар че досега не го бе разочаровал с нищо, Елдред Каин не бе успял и да го изненада. Да, Каин познаваше отлично законите на Ханзата, разбираше от политика и бе запознат със строежа и силните и слаби страни на Земните въоръжени сили. Но дали това бе достатъчно? Възможно ли бе тихият блед и хитър заместник да стане следващият председател?
Докато лекарите се грижеха за Базил, инжектираха му витамини и покриваха кожата му с овлажняващ филм, той вдигна глава — в помещението влезе неговият помощник Франц Пелидор. Пелидор беше с късо подстригана руса коса, квадратна брадичка и нос, прекалено перфектен, за да е нещо друго, освен дело на козметичната хирургия. Широкоплещест и мускулест, той обикновено носеше тесни костюми, за да подчертае телосложението си.
— Зная, че тези процедури са необходими, но мразя загубата на ценно време — каза Базил вместо поздрав. — Ще ми се докторите най-после да осъзнаят какво означава това за мен. Чакат ме толкова много важни дела…
Лаборантите го погледнаха объркано, но не казаха нищо. Вместо тях се обади Пелидор:
— Едва ли е толкова важно, като процедурите, господин председател.