Базил се засмя огорчено.
— Винаги има за какво да се безпокоя, Дейвлин. А точно сега повече от всякога.
Същия следобед след церемонията Питър и Естара пожелаха да останат сами и отидоха да поплуват в топлите води на дворцовия делфинов басейн. Кралят знаеше, че шпионите на Ханзата ги следят, но и двамата с Естара се бяха научили да не обръщат внимание на тези неща — ала същевременно да са нащрек.
Делфините залудуваха около кралската двойка. Понякога кралят и кралицата играеха с тях, в други случаи обръщаха внимание само един на друг. Както беше и сега.
Питър се взря в кафявите очи на Естара. Погали я, после хвана деликатно оформената й брадичка и повдигна лицето й, за да й се полюбува. Лъскавата й черна коса изглеждаше непромокаема, винаги блестяща и навита на къдрици. Той се наведе и я целуна — и това бе достатъчно, та загриженото й изражение да се стопи.
— Не знаеш колко много те обичам — каза той.
— Взе ми думите от устата — отвърна тя.
Питър съжаляваше, че не може да изпрати мислите си директно в ума й, както знаеха, че прави магът-император Джора’х със своите поданици чрез тизма. Магът-император разполагаше с чудесна, незаменима връзка със сънародниците си, връзка, изключваща необходимостта от тайни, забулена дипломация, измами и кодирани послания…
Имаше толкова много неща, които Питър жадуваше да каже на Естара открито. Но и двамата трябваше много да внимават. Той я познаваше и разбираше толкова добре, че понякога улавяше цяла гама от чувства и мисли само с един бърз поглед. Винаги под наблюдение, кралят и кралицата бяха усъвършенствали свой собствен език. Но и това не беше достатъчно.
Той се пресегна под водата и леко докосна корема й с пръсти. Значението на този жест бе съвсем ясно и тя се приближи към него. Делфините плуваха около тях и пляскаха, нетърпеливи да започне играта.
Питър прибягна до уговорени жестове.
„Всичко ще е наред“.
Тя отвърна също с танц на пръстите:
„Само ако сме внимателни. Много внимателни“.
Той сниши глас и зашепна:
— Щом трябва, ще бъдем.
48.
Генерал Кърт Ланиан
Само ден след като Дейвлин Лотце докара първата група бежанци, Рлинда Кет се появи в покрайнините на Слънчевата система и веднага излъчи спешно съобщение: настояваше да я пресрещнат на орбитата на Сатурн. Стовари новините върху първия пристигнал разузнавателен кораб на Земните въоръжени сили и още преди пилотите да успеят да изразят недоверието си, им прати запис от разрушението на Релекер.
Генерал Ланиан отлетя с най-бързия кораб на Земните въоръжени сили и лично пресрещна „Ненаситно любопитство“ на пътя му към Земята. Проведе разговор с Рлинда по обезопасен канал и после се прехвърли на нейния кораб. Когато приключи с прегледа на доклада, единствено горещината на гнева му пречеше в сърцето му да се образува ледена топка.
— Генерале, няма съмнение, че дрогите са започнали нова фаза от войната срещу Ханзата — каза Рлинда. — Унищожиха Релекер съвсем преднамерено, направо смазаха нещастната колония. Хората там може и да проявиха егоизъм, но са ми по-мили от хидрогите.
Ланиан не беше склонен да обсъжда случая.
— Благодаря ви, капитан Кет. Ще събера всички адмирали в околността да обсъдим незабавно въпроса. Веднага ще организираме спасителна експедиция.
Тя го изгледа учудено, после се разсмя.
— Генерале, погледнете записа внимателно. По-добре си вземете четки и пликове, ако искате да събирате останките на хората от Релекер. Защото не можете да проведете никаква спасителна операция.
Ланиан почервеня.
— Както вече казах, ще обсъдим въпроса с моите адмирали. Можете да продължите към Земята и да разтоварите там пътниците. Дейвлин Лотце организира временен лагер близо до Дворцовия квартал, където ще се погрижат за тях. А останалите въпроси оставете на мен.
Адмиралите Табегочи и Антеро все още бяха в пределите на Слънчевата система и подготвяха бойните си групи за нови експедиции срещу скитниците. Адмирал Шейла Уилис току-що бе напуснала астероидния пояс и не беше трудно да бъде повикана обратно. Адмирал Костас Еолус се появи в последния момент в заседателната зала на марсианската база, задъхан, след като бе тичал дотук от совалката.
Ланиан не очакваше други хора.