След като откара пленниците на Ларо и се върна на Марс, Тасия бе готова отново да се заеме с досадните учебни занятия.
Срещата с пленените скитници и оскъдните новини за семейството й бяха изострили разочарованието и отчаянието й. Жадуваше да се върне у дома, да види Джес, да подуши миризмата на леда под кората на Плумас. И ако не можеше да има това, поне дай позволяха да се бие срещу дрогите!
Беше издържала суровата подготовка, а после бе служила така, че да даде най-доброто от себе си. Сега обаче Земните въоръжени сили бяха променили правилата, бяха си избрали нови врагове и Тасия осъзнаваше, че това й дава право да наруши дадената клетва с чиста съвест, да вземе ЕА, да открадне кораб и да избяга, както й бе подшушнал Крим Тайлар. Можеше да напусне Земните въоръжени сили, да си изгори униформата и да заживее отново при клановете.
Но ако го направеше, зевесетата щяха да обявят, че от самото начало е шпионирала в полза на скитниците. Самодоволният Патрик Фицпатрик III току-виж се надигнал от гроба само за да подхвърли: „Нали ви казвах?“ По-лошо, генерал Ланиан щеше да го използва като повод да продължи следваната линия, да нанася удари и да влоши положението на пленниците на Ларо, които Тасия искаше да защити.
Какво ли ставаше със скитниците? Къде бяха отишли клановете след разрушаването на Рандеву? Ческа вероятно се опитваше да ги събере, но как би могла да успее, когато корабите на Земните въоръжени сили душеха около всеки аванпост, около всяко селище? Освен няколко слуха, които бе чула от Роберто Кларин, единственият източник за информация си оставаха едностранчивите новини на Голямата гъска, които със сигурност не бяха достоверни.
Всичко, което искаше, бе да се бие с хидрогите. Защо трябваше да е толкова сложно?
Генерал Ланиан я повика веднага щом кацна в базата. Тя все още бе облечена с пилотската униформа, не бе успяла нито да се изкъпе, нито да хапне, но в съобщението се казваше, че генералът очаква да я види незабавно. Адютантът му я отведе до кабинета му и тя застана мирно пред бюрото.
Ланиан вдигна ръбестата си глава и я погледна.
— Командир Тамблин, трябва да обсъдим един важен въпрос. Досегашната ви кариера е впечатляваща и уменията ви може да са полезни в много насоки.
— Да, сър — отвърна тя официално. „И без теб го зная“.
Въпреки това Тасия усещаше топка в стомаха си. Сега, когато плячкосването на скитническите селища от страна на Ханзата бе в пълен ход, Ланиан можеше дай заповяда да разкрие местонахождението на различни инсталации, включително водните мини на семейството й на Плумас. Тя се подготвяше мислено за такава насока на разговора и премисляше възможните отговори. Беше готова да откаже, а после да се хвърли в атака и да обвини генерала, че е забравил за истинските врагове на човечеството. След което вероятно щяха да я изправят пред трибунал.
Но следващите му думи я изненадаха:
— Искате ли да си върнете командването?
Отне й малко време, докато преодолее изненадата си.
— Разбира се, генерале — веднага щом бъде възможно.
Той й се усмихна.
— Предполагам, че предпочитате да се биете срещу хидрогите, вместо да киснете тук?
Пулсът й се ускори. Дали най-сетне нямаха истинска мисия за нея?
— С цялото ми уважение, сър, това е работа за ветерани. Бих предпочела нещо друго.
— След няколко месеца упорен труд новият ни флот от разбивачи е почти готов. Шейсет подсилени кораба ще бъдат оборудвани с бойни компита. Нуждаем се обаче и от опитни офицери, готови да поемат командването на този флот и да организират първата атака срещу хидрогите. Трябва да сте в готовност за преместване веднага щом работата върху корабите приключи.
Тасия едва си поемаше дъх. Високотехнологичните оръжия, като фрактурни пулсатори и въглеродни разбивачи, не бяха успели да причинят почти никакви повреди и само камикадзетата с екипажи от компита бяха предизвикали значими щети в битката при Оскивъл. Тя бе запозната със строежа на подсилените разбивачи и чакаше с нетърпение да бъдат завършени.
— Но щом тези кораби ще бъдат оборудвани с екипажи от компита, за какво сме ние?
Ланиан щракна с пръсти и се облегна назад.
— По въпрос с такава огромна важност не съм склонен да поверявам всичко на компитата — дори на новите бойни модели. Ето защо настоях във флота да има по няколко души, които да вземат главните решения — група подбрани офицери, които да отговарят за по десетина компита. На теория не би трябвало да имате никаква работа, но ние добре знаем, че не всичко става според предварителните планове, особено по време на бой.
— Да, сър. Бях свидетелка на това на Юпитер, при Буунов брод и Оскивъл.