Всички те бяха обикновени търговци, работници или пилоти, изпълняващи различни служби за клановете. Скитниците открай време бяха живели трудно, но пък имаха традиции и връзки и успяваха да си уредят живота въпреки тежките условия. А ето че сега зевесетата ги нападаха.
Джес си спомни за Ческа и за любовта им. Ако успееше с мисията си, може би щастливите дни щяха да се върнат. Някой ден…
Плъзна се през прозрачната стена, излезе в космоса и се понесе към най-големия кораб, където щеше да се състои срещата.
През първия час доброволците един през друг разказваха за разрушаването на Рандеву. Нико Чан Тайлар описа нападението на техния парник. Други водни носачи разполагаха със сходни истории за нови жестокости от страна на зевесетата. Джес се питаше къде ли е Тасия и дали участва в тези атаки…
Доброволците бяха разгневени.
— Четири скитнически кораба са изчезнали! Нищо чудно зевесетата да са ги унищожили.
— Клановете са пръснати. Никой не следи движението на корабите. Нямаме представа за броя на жертвите.
Друг доброволец имаше предложение:
— Джес, видяхме какво можеш ти и твоите вентали. Защо не обърнете оръжията си срещу земните сили? Смачкайте няколко дреднаута, за да им покажете, че ние също можем да се бием.
Доброволците го подкрепиха ентусиазирано.
Джес стоеше сам в единия край на помещението, кожата и наметалото му бяха покрити с тънък влажен слой. Другите водни носачи се държаха на разстояние от него, след като бяха узнали за скритата в него енергия.
— Бих могъл да се приближа с моя кораб и да изненадам зевесетата, но не разполагам с оръжия. Мога да ги стресна, но не и да ги нападна. Доколкото разбрах, те са пратили голям отряд кораби, които нанасят светкавични удари, залавят пленници и разрушават базите. Няма начин да пристигна там навреме.
Един от доброволците — беше изгубил цялото си семейство на Рандеву и бе отчаян и обезверен — каза:
— Тогава иди на Земята. Кацни право пред щаба на Ханзата и им кажи, че няма да търпим повече тази лудост! От теб ще го разберат най-добре. — Той се подсмихна. — Можеш да подадеш ръка на председателя. Ако това, което казваш, е вярно, ще го халосаш толкова силно, че може да му дойде умът.
Доброволците се разсмяха, но Джес поклати глава.
— Венталите няма да го позволят. Не е редно да използвам силата, с която са ме дарили, срещу собствената си раса и подобно действие може да ги ядоса. Те знаят много добре какво може да се случи, ако живителната сила не бъде използвана по предназначение.
Един от доброволците се намръщи и подвикна:
— Да не си се отказал от скитниците? Вече не си ли член на клановете? Не можем да седим със скръстени ръце, докато Голямата гъска ни напада.
Джес се колебаеше — не беше сигурен дали венталите разбират всички нюанси на политическите конфликти между хората.
— Искам да помогна, но първо трябва да приключа с мисията си да разпространя венталите. Спомнете си: хидрогите са нашите истински врагове. — И щом произнесе тези думи, тялото му се разтресе.
— Само че май вече не са единствените — огорчено каза Нико. — Как да помагаме на венталите, когато зевесетата рушат домовете ни и отвличат семействата ни?
Джес остана непреклонен.
— Ако се откажете, ще продължа сам. Макар че много наши приятели и семейства пострадаха, Земните въоръжени сили не са най-лошият ни враг. Не успеем ли да спрем хидрогите, съществуването на всички цивилизации в Спиралния ръкав ще бъде поставено под въпрос. Хидрогите атакуваха Терок с надеждата да унищожат последните остатъци от верданите и без съмнение пак ще ударят световната гора. Но ние имаме предимство. Хидрогите все още не знаят за завръщането на венталите, другите техни врагове в древната война. Преди да се появят отново на Терок, ние трябва да сме приключили с разнасянето на венталите, за да могат те да подновят съюза си с верданите.
— Дано успеем, преди зевесетата да ни довършат — подметна някой.
Нико стисна юмруци.
— Аз съм скитник и не мога да търпя това. Има ли начин да…
Джес — долавяше нарастващото напрежение — го прекъсна:
— Да, има начин да помогнете. Много далечни скитнически постове изобщо нямат представа какво се е случило. Други са се разпръснали след Рандеву и сега се крият. Докато продължавате издирването на изолирани светове за венталите, можете да разпространявате новината. Срещнете се с останалите кланове и родове, отбивайте се в селищата и съобщавайте какво е станало. Така ще изградите комуникационна мрежа.