Водните носачи все още не изглеждаха удовлетворени.
— Но щом венталите са толкова могъщи, защо не искат да ни помогнат?
Джес отново търпеливо почна да разказва за това как хидрогите били прогонени от Голген и че сега венталите охраняват планетата и небесните мини.
— Всеки скитнически клан, който разполага с машини за преработка и извличане на екти, може да отиде на газовия гигант. Можем да произвеждаме космическо гориво, от което наистина имаме крещяща нужда.
Идеята, че водните същества са в състояние да овладеят цяла газова планета, очевидно направи дълбоко впечатление на доброволците.
— В такъв случай да се погрижим това да не е последният газов гигант, завзет от тях.
Джес имаше нова мисия за Нико Чан Тайлар.
— Опитай се да откриеш Ческа. Сигурен съм, че е разпратила съобщения и е задействала плана за извънредни ситуации. Помогни й да събере клановете.
— Ще я открия — обеща Нико. — И доколкото я познавам, тя наистина сигурно вече има план.
След още час дискусии и обсъждания доброволците разполагаха с достатъчно информация и точни планове. Един по един четиринайсетте кораба напуснаха сияещата комета и се понесоха в различни посоки.
Колкото до Джес, той възнамеряваше да осъществи отдавна отлаганото посещение на семейните водни мини на Плумас. Да се завърне у дома.
51.
Ческа Перони
Все повече черни роботи се пробуждаха зад тях. Докато тичаха по коридора, Ческа и Пърсъл усещаха как стените се тресат — кликиските роботи излизаха от ледената си гробница.
— Ще ни убият! — крещеше Пърсъл по радиото. — Колко ли са там долу?
— Не можах да видя нататък в галерията. Може да е цяла армия. — Освен гласовете им радиото предаваше и странен ритмичен шум — езика на роботите. — По-добре да запазим радиомълчание. Мисля, че ни подслушват.
— Но дали мога да ни разберат?
— По-важното е дали могат да ни проследят — отвърна тя.
Най-сетне стигнаха изхода и изхвърчаха на открито.
Задъхана от преследването в ниска гравитация, Ческа спря и се обърна. Далече зад нея по стените на коридора трепкаха червеникави отблясъци. Мяркаха се зловещи сенки, кошмарни елипсоидни корпуси с плоски глави, святкащи оптични сензори, десетки ръце-убийци. Кликиските роботи изглеждаха лениви, мудни машини, но постепенно набираха скорост и скъсяваха дистанцията. „Как е възможно да се движат толкова бързо?“
Пърсъл вече тичаше към булдозера. Ческа още не можеше да се съвземе от ужасната сцена на убийството в подземието.
Стигнаха до булдозера тъкмо когато първите роботи излязоха от тунела. Черните машини се поколебаха: сканираха терена наоколо… или диреха жертвите си. Отзад прииждаха още.
Пърсъл наруши радиомълчанието:
— Бързо! Идват!
Ческа се хвърли към шлюза и затвори капака. Той обаче не поддаваше — трябваше да изпълни серия задължителни програми. Накрая все пак се отвори и двамата с Парсъл се напъхаха в шлюза — нямаше време да минават през него един по един. Добре, че се побраха. Ческа тупна с юмрук по вътрешния люк и задейства програмата.
Светлините на мониторите изпълняваха някакъв ужасно бавен танц. Херметизацията течеше с мъчителна скорост. Пърсъл ругаеше.
— Трябваше да отворим вътрешния люк, за Бога! Нали сме със скафандри! — В този момент неудобството от дългото пътуване със скафандри не им се струваше чак толкова досадно.
През малкото прозорче на външния люк Ческа видя няколко черни машини само на стотина метра от тях. Екзоскелетите им изглеждаха причудливи на фона на черното небе… и тя изведнъж осъзна, че са опръскани с черна засъхнала кръв. Четирите робота започнаха да се катерят по склона към булдозера.
— Хайде де! — извика тя със стиснати зъби, сякаш инсталацията можеше да я чуе.
Най-сетне люкът се отвори със свистене. Ческа го изблъска и усети как скафандърът й се свива от изравненото налягане.
— Давай, Пърсъл! Можеш да караш тази машина по-добре от мен.
Той се шмугна през отвора и се настани на седалката. Ческа започна да включва енергийните системи, докато той палеше двигателите. Булдозерът изрева и се понесе напред. Инженерът го подкара в широк полукръг.
Ческа погледна задния монитор. Един робот се приближаваше към тях с обезпокоителна бързина. Вдигна клещовидните си ръце и ги стовари върху задната част на мудната машина. Целият булдозер се разтресе.
— Ще ни разкъсат като пакет със суха храна — извика Пърсъл.
Още три робота се скупчиха около задната част на машината и започнаха да я удрят.