Пърсъл даде газ и веригите изтеглиха булдозера нагоре по склона, през билото и сетне надолу. Чу се пронизителен звук от стържене на метал. Роботите се бяха уловили за булдозера, за да могат да го удрят по-добре.
Двигателят ревеше, булдозерът набираше скорост. От ауспуха изхвърча огромен облак и покри един от роботите със скреж. Той разтвори клещите си и се пусна. Другите продължаваха да удрят машината. Пърсъл подаде още мощност.
Ческа долови ново стържене — наподобяваше метален стон — и изведнъж булдозерът подскочи и се понесе напред.
— Отървахме се!
— Да, но какво ли изгубихме?
Булдозерът набираше скорост. Беше тежък и не бе предназначен за надпревара, но все пак се движеше по-бързо от ракоподобните кликиски роботи.
Ческа вдигна лицевото стъкло на шлема си. Пърсъл последва примера й. По челото му се стичаха едри капки пот.
На задния монитор се виждаха скупчените роботи. Един държеше голям къс от изолационната обшивка, отпран от задната част на машината. Роботите се бяха навели над него като ловци, оглеждащи плячката си.
— Какво е това, Пърсъл? Какво са откъснали?
Той погледна за миг към монитора и възкликна:
— О, не! Това е изолационният щит на двигателя. Предпазва движещите се части от космическия студ. Кото го проектира. — В гласа му се долавяше нарастваща паника.
— Ще успеем ли да се приберем в базата?
Той повдигна рунтавите си вежди.
— Шегуваш ли се? Дотам е поне един ден път при нормални условия.
— Тогава докъде ще стигнем без този щит?
— Съвсем скоро ще разполагаме с точен отговор. Но без щита двигателят няма да издържи още дълго.
Далече зад тях четирите робота се отказаха от преследването и тръгнаха към входа на тунела.
Пърсъл насочи булдозера по склона на следващия хълм. Изведнъж машината се закашля и започна да прекъсва.
— Радиото поне работи, нали? — попита Ческа. — Трябва да предупредим базата.
— Да. Ще получим ясен сигнал веднага щом излезем от сянката на хълма.
Булдозерът се разтресе и подскочи. Пърсъл му говореше и го увещаваше, сякаш е малко дете, и засега поне машината го слушаше. Макар и мъчително, булдозерът продължаваше да се катери по склона. Стигнаха билото и тъкмо когато го прехвърляха, двигателят угасна. Всички части бяха сковани от неимоверния студ. Машинното масло се бе превърнало в цимент.
Ческа подсмръкна… и изведнъж долови мирис на дим.
— Изключи всичко! Ако се подпалим, ще отиде целият ни резервен кислород.
— И без това никъде няма да стигнем. — Пърсъл изключи всички системи, Ческа взе пожарогасителя и насочи струята към един отвор в задната част на кабината, откъдето струеше дим. Справиха се с непосредствената опасност, но не можеха да помръднат нито сантиметър.
Ческа огледа мониторите. Бяха успели да се отдалечат достатъчно, та роботите да не им обръщат внимание. Виждаха ги в далечината — приличаха на насекоми, щъкащи пред тунела.
Пърсъл се надигна от седалката.
— Няма смисъл, говорителке Перони. Двигателят издъхна. Не може да работи при толкова ниска температура.
Ческа продължаваше да гледа роботите.
— Ще ми се и онези там да имаха същия проблем. Защо ни нападнаха? Скитниците никога не са имали контакти с кликиските роботи. Джак Еббе е бърникал в системата за летаргия. Дали това не е автоматичен отговор, нещо като роботски вариант на рефлексивно действие?
— Или може би са очаквали да ги събуди някой друг? Прекрасният принц?
Ческа използва енергия от акумулатора, включи системата за връзка и излъчи предупреждение до базата. Там веднага обявиха обща тревога и всички булдозери получиха нареждане да се приберат в базата. Изпратиха и екип да спаси Ческа и Пърсъл.
— Само че ще трябва да почакаме — каза Пърсъл. — Доста сме далече.
— Няма страшно, стига да не ни забележат роботите. — Обаче не се чувстваше толкова спокойна, нито в безопасност. Все пак разполагаха с достатъчно въздух и храна.
— Не може ли да се приберем пешком? — попита Ческа.
Той поклати глава.
— Скафандрите ще издържат най-много три-четири часа. След това ще замръзнем.
Зачакаха на билото на хълма, Ческа използваше системата за наблюдение, за да следи действията на роботите. Известно време Пърсъл прослушваше механичните им разговори по предавателя, после го изключи, за да пести енергия.
Ческа беше наистина разтревожена — роботите бяха цяла армия! Продължаваха да бълват от тунела и се подреждаха в безброй редици. Огромна и страшна военна сила.
А щом се построиха, роботите се отправиха към базата на скитниците.