Губернаторът рухна изтощен и Антон обяви почивка. Вече бяха далече от хищниците. Всички насядаха задъхани. Антон единствен остана прав, макар краката му да трепереха.
— Мракът ще ни погълне! — проплака Ави’х. — Трябваше да откажа, когато магът-император ми заповяда да дойда на Марата. Но как да откажеш на заповед? Ако бях останал на Илдира, сега щях да се къпя в сиянието на седемте слънца. Щях да съм на светло, в безопасност…
— И ние също — присъедини се Нур’оф. — Никой от нас нямаше да е в това положение.
— Работи, докато не свършиш каквото ти е възложено — обади се копачът Вик’к. — Никога не се отказвай.
Антон си пое дъх и погледна към хоризонта. И внезапно изпита облекчение. Продължи да гледа, докато не се увери, че не греши, после каза високо:
— Погледнете нататък. Забелязвате ли съвсем слабо сияние? Наближаваме дневната страна. Ако тръгнем натам, светлината постепенно ще се усилва и скоро ще сме в безопасност.
Вао’сх бе първият, който го подкрепи.
— Да, виждам слаба светлина. Слънцето е нататък. Сиянието все още е слабо, но няма никакво съмнение.
Нур’оф се изправи.
— Стига сме се мотали тогава. Само надеждата ще ни държи оттук нататък. Да вървим. — И тръгна през камънаците към едва забележимото сияние.
Чакаше ги още много път.
53.
Магът-император Джора’х
Макар че бяха минали само четири дни, откакто бе довел Осира’х в Призматичния палат, губернаторът Удру’х дойде пак от Добро и настоя незабавно да разговаря с брат си, като същевременно нареди да изведат всички поклонници.
— Трябва да се видя насаме с мага-император! — Той тръгна уверено към какавидения трон.
Язра’х и исикските котки стояха в подножието на трона, готови да защитят императора, но Удру’х дори не ги погледна. Поклони се отсечено и опря юмрук на сърцето си в традиционния поздрав на придворните, докато и последните посетители напускаха залата.
— Господарю, дойдох да ти съобщя за ужасно предателство.
— Ново предателство, Удру’х? — попита горчиво императорът. — Такова, за което не знам?
— Става въпрос за губернатора на Хирилка — отвърна Удру’х.
Джора’х долавяше тревогата на брат си през мрежата на тизма много по-ясно, отколкото би могъл да почувства каквото и да било от мъглата, забуляща Хоризонтния куп. Губернаторът на Хирилка се бе потопил в черна мъглявина, празнота в тизм-мрежата, с което се бе откъснал напълно от Илдирийската империя. Магът-император все още не знаеше какво е станало там, нито имаше вести от трите разузнавателни кораба — бе изгубил досег с екипажите им.
Прикри обаче тревогата си и каза:
— Адар Зан’нх и неговите кораби ще потушат размириците.
— Не, господарю. Няма да могат. — Удру’х пристъпи към трона и Язра’х го изгледа заплашително. — Преди няколко дни бойните лайнери на адара са били пленени от губернатор Руса’х. Сигурно оттогава нямате пряка връзка с него. Това е, защото Слънчевият флот се е заклел във вярност на новия си господар.
— Откъде знаеш? — Джора’х се надигна. — Аз долавям само отделни трептения в тизма. Ужасни трептения. Зная, че Руса’х е убил някои от лоялните ми поданици — включително Пери’х. Усетих, когато ги откъсваха от мрежата, но иначе…
Губернаторът на Добро — стоеше неподвижно — продължи:
— Руса’х е оплел населението на Хирилка в своя мрежа. Освен това твърди, че е завладял Дзелурия. Тъканта на тизма в Хоризонтния куп непрестанно отслабва.
— И откъде знаеш какво се е случило там, след като аз не мога да го разбера? Откъде ти е известна съдбата на адар Зан’нх и на Тор’х?
— Зная, защото вчера на Добро дойде престолонаследникът Тор’х с един от бойните лайнери. Заплаши да разруши цялата колония, ако не се присъединя доброволно към бунта. — Не сваляше внимателния си поглед от лицето на брат си. — Руса’х твърди, че е получил просветление направо от Източника на светлината. Освен това казва, че ти си нарушил традицията и че илдирийският народ не следва верния път.
Джора’х свъси вежди. Обяснението беше логично. Спомни си пробожданията, които бе доловил в мрежата — вестители за смъртта на негови поданици. Беше сигурен, че брат му Орра’х е бил убит на Дзелурия. Но всичко това да е дело на Руса’х?…
Съсредоточи вниманието си върху Удру’х, опитваше се да прозре мислите му, но губернаторът на Добро си бе сложил непроницаема маска. Накрая Джора’х се отказа и каза ядно:
— И какво им отвърна, когато ти предложиха да минеш на тяхна страна? Какво каза на Тор’х?
Удру’х премигна, сякаш не очакваше владетелят да е толкова недосетлив.
— Ти си магът-император. Как можете да се съмняваш в моя отговор?