Потърси най-доброто оправдание.
— С новата мисия, която предложи Бенето, ще имаме нужда от цялата подкрепа, която може да ни окаже Ханзата, а аз съм единствената, която разполага с необходимите връзки. Терок вече не може да се справя сам, а скитниците — тя махна към разчистените участъци — са изгнаници. Каква помощ могат да ни предложат?
— Те вече направиха много за нас — твърдо каза Алекса: знаеше, че дъщеря й не храни симпатии към скитниците.
— Така е, но сега имат свои проблеми. Обещах да осигуря от Ханзата кораби, с които да пътуват зелените жреци и фиданките. Но за целта трябва да се върна на Земята и да разговарям с председателя Венцеслас.
Отнякъде дотича Сели, както винаги радостно възбудена, и викна:
— Ей, какво става?
— Заминавам. — Сарейн се обърна към нея и се опита да си придаде важен вид. — Трябва да отида на Земята.
— Вече се затъжи за приемите и чиновническата работа ли? — попита с типичната си прямота Сели. — Или те е страх да си изцапаш ръчичките тук?
Сарейн смръщи вежди.
— Имам отговорни задачи. Дали не е време и ти да си намериш такива?
„Празни думи — помисли си. — Кого всъщност заблуждавам?“ Просто искаше час по-скоро да се махне от изгорената гора. „Базил страшно ще се ядоса“.
Бенето сложи лъскава дървена ръка на рамото на Сели.
— Сарейн е права. С нищо не може да ни помогне тук… макар че й трябваше доста време, за да го осъзнае.
55.
Базил Венцеслас
На тайните му помощници им отне няколко дни да се сдобият с пробите, без Питър и Естара да разберат. Повече от седмица бе изминала вече от заминаването им за Илдира и първите подозрения на Базил за състоянието на кралицата. Сега не му оставаше друго, освен търпеливо да чака резултатите…
В момента преглеждаше данните и докладите, представени върху десетките прозорци на монитора. Изправен зад него, Елдред Каин се наведе и посочи една колонка цифри. На екрана за миг се мярна отражението на призрачното му бледо лице.
Влезе Пелидор, лицето му беше угрижено. Базил въздъхна и отмести поглед от екрана.
— Носиш резултатите от изследванията, нали?
— Да, господин председател.
— И отговорът е какъвто се опасявах?
— Да, сър. Всъщност тестът е съвсем прост. Няма никакво съмнение.
Базил стисна зъби в опит да се успокои. Не биваше да изпуска нервите си пред тези двамата в никакъв случай.
— Как може Питър да е толкова невнимателен! — процеди той. — Толкова го учих!…
Заместникът му замига с големите си очи.
— Да разбирам ли, че кралица Естара е бременна?
— Да, за съжаление. — Базил се обърна към Пелидор. — Тя знае ли за тези изследвания?
— Не, сър. Все още вярва, че тайната й е запазена.
— Колко е напреднала бременността? Късно ли е да се вземат мерки, преди да научат и други?
— В четвъртия месец е.
— Защо не ми е казала? — кипна Базил.
Гласът на Каин бе вбесяващо мек и спокоен.
— Простете объркването ми, господин председателю, но какъв е проблемът по-точно? Ако Питър и Естара ще имат дете, това е знак на надежда, повод за празненство.
— Ядосан съм заради липсата на желание да ни сътрудничат. И не само те. Защо всички винаги трябва да усложняват нещата? Питър го е направил нарочно, с цел да ми се подиграе. О, вече зная защо напоследък кралицата се държи странно и защо пропуска редовните медицински изследвания. Хм, скоро ще трябва да я изолираме.
Контрацептивните мерки бяха просто и сигурно средство… но за съжаление се случваха и провали. Базил беше наложил строг режим на кралската двойка и се надяваше, че го изпълняват. Може и да го бяха правили. Но дори при невинна грешка би трябвало да го информират незабавно. Ако играеха в един и същи отбор, ако интересите на Ханзата им бяха близки, Питър и Естара не биха направили подобно нещо, не биха се поколебали да сведат проблема до знанието му. Вместо това се бяха държали егоистично и късогледо и бяха укрили от него важна информация. А в тези объркани дни само председателят имаше правилен поглед върху развитието на събитията. Той отново стисна юмруци.
Докато се питаше какво да направи, неволно съжали, че Сарейн не е тук. Повече от месец, откакто бе заминала за Терок. Липсваше му, по дяволите. И то не само заради плътското влечение. Председателят на Ханзата можеше да си поръча компаньонка в леглото, когато поиска, но със Сарейн се чувстваше някак уютно. Двамата се разбираха прекрасно — тя никога не би му скроила подобен номер. Бяха правили любов стотици, може би хиляди пъти, но Сарейн изобщо не забременя.