Всъщност, като се замисли за това, той си спомни няколко случая, при които тя се бе държала доста странно. Внезапни промени в настроението, които го бяха карали да се чуди дали нещо не е наред… а може би просто бе имала други тревоги. На ако бе носила негово дете…
Сви рамене. Дори да беше така, тя очевидно се бе справила с нужния такт, бе доказала, че е способна да взема решения. И все пак мисълта, че някой, когото има за толкова близък, може да запази подобно нещо в тайна от него, го безпокоеше. Все едно да имаш съюзници, които да говорят едно, а да правят съвсем противоположното.
— Точно сега не бива да го допускаме — каза той. — Трябва да има средство, предизвикващо аборт, което да не може да се засече от апаратурата за анализ на храните. Ще премахнем зародиша, преди да е станало твърде късно. Кралицата ще реши, че е станало по естествени причини. — Той размърда неспокойно челюсти. — Но въпреки това крал Питър трябва да бъде наказан за нарушаване на субординацията. Напоследък взе да става прекалено самостоятелен…
Председателят млъкна, защото усети, че повишава глас. Лицето му беше зачервено. Сплете пръсти и ги стисна, кокалчетата му побеляха. Трябваше час по-скоро да овладее положението. Твърде много неща се измъкваха от пръстите му.
— Давате ли си сметка, господин председателю — заговори Каин, — че напоследък някои от така наречените от вас „трудни решения“ преминават границите на разумното?
Базил го изгледа презрително. Ето една възможност да изпусне парата.
— Знаеш ли, Елдред, подготвях те за свой заместник, но подобни коментари ме карат да си мисля, че все още не разбираш напълно отговорността, която ще легне на плещите ти.
Каин се отдръпна като ужилен.
— Съжалявам, господин председателю.
Базил отново направи усилие да се овладее. Кафето му беше изстинало и гадно и той го отмести настрани.
— И двамата сте свободни. Ще обсъдим тези въпроси по-късно. Засега… — думите се гонеха из главата му и той се опита да ги подреди, — засега ще се придържаме към основния план. Крал Питър ще е послушен само докато е сигурен, че няма заместник. Така че смятам да ида и да си поговоря с принц Даниъл. Добре ще е да му покажа от кого трябва да се страхува.
Председателят сам остана изненадан от силата на заплахата в гласа си.
— Стани!
Възпълничкият Даниъл скочи от леглото. Дрехите му бяха смачкани, ризата му беше покрита с лекета, а ръкавите… май си беше бърсал сополите с ръкав.
— Какво? Какво съм направил?
— Нищо страшно.
Даниъл облекчено си пое дъх, сякаш не му достигаше въздух. Луничките по бузите допълнително подсилваха тъповатия му изглед, овчите му очички примигваха глупаво. Базил едва се сдържаше да не го удуши.
— И как изобщо ми хрумна идеята, че си подходящ кандидат за принц? Инвестирахме толкова много в теб, обучавахме те, подготвяхме те. Но ти се оказа напълно безполезен. — Базил махна с ръка към безпорядъка в стаята. — Кога за последно си подреждал?
— ОХ подрежда — рече Даниъл.
— И кога е подреждал последния път?
— Тази сутрин.
— Това не е поведение на истински принц. Ти да не си инвалид, неспособен и на най-нищожни движения? Трябва да се грижиш за външния си вид. Погледни се само. Надебелял си. Дрехите ти са омачкани. На лицето ти няма и капчица самоуважение. Как да те показвам пред хората?
— Правя каквото се иска от мен — отвърна намусено принцът.
В стаята беше и учителското компи и Базил насочи гнева си към него.
— Защо позволяваш да не учи? Докъде стигнахте по история на Ханзата, Хартата и основи на държавното управление?
— Той има известен напредък, господин председателю. Паметта ми е добре заредена със спомени, натрупани през годините на съществуването ми. Предполагам, че мога да съм подходящ преподавател по история. Но засега резултатите от изпитите остават незадоволителни. Дори най-интересните истории, изглежда, не му правят никакво впечатление.
— В такъв случай ще държа и теб отговорен. — Базил закрачи из стаята, като внимаваше да не настъпи нещо, от което да се изцапа. — Прегледах записките ти, Даниъл. Изглежда, често отказваш да си пишеш домашните. Видях и лошите резултати от тестовете. Имаш ли представа каква отговорност ще трябва да носиш един ден?
— Разбира се — отвърна наперено Даниъл. — Нали ще съм крал.
— Ако не се стегнеш, ще те изгоним и ще намерим някой друг. Досега не бях виждал такова жалко подобие на принц. Нямаш нито обноски, нито чар. Да не говорим за интелигентност или амбиция. И със сигурност не си придобил дори основни хигиенни навици. От теб се очаква да можеш да заемеш мястото на крал Питър в мига, в който Ханзата сметне това за целесъобразно. Моля се обаче това да не се случи в обозримото бъдеще — заради доброто на цялото човечество. — Той млъкна, обърна се и насочи пръст към компито. — ОХ, давам ти преки и стриктни нареждания. Ще поставиш принца на строга диета. Искам в най-кратък срок всички тези тлъстини да бъдат стопени. Малко храна и много упражнения. Напиши му програма и се погрижи да я изпълнява. Никакво разточителство, никакви сладкиши. — Базил замахна и помете от бюрото моделите на летателни апарати и играчките. — Край на тези тъпи развлечения. Това не е занимание за един бъдещ крал!