— Слушай, кмете, в момента си почивам… — започна Том.
— Каква ти почивка в такъв момент?! — изуми се кметът. Той може да се появи всеки момент.
Те влязоха в къщата, като кметът пропусна Том да мине първи, а сам се пльосна в голямото кресло, почти прилепено до междупланетното радио.
Кметът пристъпи към въпроса без предисловия:
— Том, какво ще кажеш да станеш престъпник?
— Не знам… — отвърна Том. — Какво е това престъпник?
Като се намести неспокойно в креслото и за авторитет положи ръка на радиоприемника, кметът каза:
— Ами, разбираш ли, това е… — и той започна да обяснява.
Том слушаше, слушаше и колкото повече слушаше, толкова по-малко му харесваше тази работа. И за всичко бе виновно междупланетното радио, реши той. Жалко, че не се развали наистина.
Никой не вярваше, че то някога ще проговори. Нов кмет сменяше стария, едно поколение сменяше друго, а междупланетното радио си стоеше и се покриваше с прах в кантората — последното безмълвно звено, свързващо планетата с Майката-Земя. Преди двеста години Земята разговаряше с Ню Дилавър и с Форд IV, с Алфа Центавър и с Нова Испания, с всички останали колонии, влизащи в Земната Демократична Лига. После всякакви съобщения престанаха.
Земята беше заета със своите дела. Населението на Ню Дилавър чакаше вести, но те не идваха. После в селото плъзна епидемия и три четвърти от населението измря. Лека-полека нещата започнаха да се оправят. Жителите се приспособиха и заживяха по свой собствен и малко особен начин, който постепенно им стана навик. Те забравиха за Земята.
Така изминаха двеста години.
И изведнъж преди две седмици дребното радио се закашля и се съживи. Час след час то жужеше и се задъхваше от атмосферните смущения, а цялото село се беше скупчило на улицата пред кметската къща.
Най-после се чуха и думи:
— … чуваш ли ме? Ню Дилавър! Чуваш ли ме?
— Да, да, чуваме те — каза кметът.
— Колонията съществува ли още?
— И още как!
Гласът стана строг и официален:
— Известно време не поддържахме контакт с колониите извън Земята. Но решихме да въведем порядък. Вие, Ню Дилавър, както и преди представлявате Земна колония, следователно трябва да се подчинявате на земните закони. Съгласни ли сте с такъв статус?
— Ние си оставаме верни на Земята — с достойнство отговори кметът.
— Отлично. От най-близката планета към вас ще се отправи инспектор-резидент, за да провери дали наистина се придържате към установените порядки и традиции.
— Как го казахте? — обезпокоено запита кметът.
Строгият глас взе една октава по-високо:
— Вие, разбира се, си давате сметка, че няма да търпим проникването на абсолютно никакви чужди елементи. Надявам се, че ме разбирате генерале?
— Да, но…
— В такъв случай вие сте генерал. Разрешете ми да продължа. В нашата галактика не може да има място с човешка култура, която да не прилича на тази на Земята. Може ли според вас да се управлява, ако всеки прави каквото му се прииска? Редът трябва да бъде установен на всяка цена.
Кметът с труд пое въздух и впи очи в радиото.
— Помнете, че вие управлявате Земна колония, генерале, и не бива да допускате никакви отклонения от нашите норми, никакъв радикализъм. Въведете порядък в колонията си, инспекторът ще дойде при вас в близките две седмици. Това е всичко.
В селото беше свикано спешно събрание — трябваше незабавно да се реши как най-добре да изпълнят заповедта, дошла от Земята. Стигнаха до заключение, че е необходимо с максимална бързина да преустроят обичайния ход на живота си в съответствие със земния маниер, описан в древните книги.
— Нещо не мога да схвана — каза Том. — За какво ни е престъпник?
— На Земята престъпникът играе много важна роля в обществения живот — заобяснява кметът. — По този въпрос всички книги си приличат. Престъпникът е толкова важен, колкото да кажем, пощальонът. Или пък началникът на полицията. Само дето действията на престъпника трябва да са антисоциални, в това е разликата. Той трябва да действа в ущърб на обществото. А ако при нас никой не прави нищо антисоциално, как ще накараме някой да действа в интерес на обществото? Губи се смисълът.
Том поклати глава:
— И въпреки всичко, не разбирам за какво ни е нужно това?
— Не се дърпай, Том. Трябва да направим всичко по земен маниер. Да вземем например тия павирани улици — във всички книги се споменават. И църквите, и училищата, и затворите. Престъпниците също се срещат във всички книги.
— Няма да върша такива работи — чистосърдечно си призна Том.