През следващия промеждутък от хубаво време на другата сутрин у тях се отби сър Джон. Разказаха му за произшествието с Мариан и нетърпеливо го попитаха дали познава господин на име Уилъби от Аленхъм.
— Уилъби! — извика сър Джон, — какво, той е дошъл вече! Та това е чудесна новина. Ще отида утре дотам и ще го поканя на вечеря в четвъртък.
— Значи го познавате? — каза мисис Дашууд.
— Дали го познавам! И още как! Ами че той всяка година прескача насам.
— И какъв е този младеж?
— Най-доброто момче на света, уверявам ви. Много свестен, симпатяга, а и в цяла Англия няма по-смел ездач от него.
— И това е всичко, което можете да кажете за него? — извика Мариан с негодувание. — Какво представлява той, ако човек го опознае отблизо? С какво се занимава, какъв е по характер, има ли някакви заложби?
Сър Джон беше доста озадачен.
— Бога ми, — каза той, — не знам кой знае колко за тези неща. Но е приятен, добродушен млад човек и освен това има най-сладката черна пойнтерка, която съм виждал. Тя беше ли с него днес?
Мариан не можа да удовлетвори любопитството му относно цвета на кучето така, както и той не успя да удовлетвори нейното по отношение на нюансите в характера на мистър Уилъби.
— Но кой все пак е той? — попита Елинор. — Откъде е? Има ли къща в Аленхъм?
На този въпрос сър Джон можеше да отговори по-определено — мистър Уилъби нямаше собственост в околността и живееше тук само когато идваше на гости на старата дама от Ален Корт, която бе негова родственица, а той — неин наследник, и накрая добави: „Да, да, струва си да го хванете, мис Дашууд — освен това той има едно хубаво малко имение в Съмърсетшир и ако бях на ваше място, не бих го оставил на по-малката си сестра въпреки цялото това премеждие по баира. Мис Мариан не може да очаква, че всички мъже ще бъдат нейни. И ако не внимава, Брандън ще започне да ревнува.“
— Не мисля, — каза мисис Дашууд и се усмихна добродушно, — че мистър Уилъби ще попадне в примките на някоя от моите дъщери в опит да бъде хванат, както се изразявате вие. Те не са възпитавани в подобни неща. Независимо дали е богат или не, при нас всеки мъж може да се чувства в пълна безопасност. Все пак от това, което казвате за него, съм доволна, че е достоен младеж и че е добре да бъде сред нашите познати.
— Уверявам ви, че наистина е добро момче, — повтори сър Джон. — Миналата Коледа в Бартън Парк имахме малка вечеринка и той танцува от осем вечерта до четири сутринта, без да седне дори за миг.
— Нима? — извика Мариан с блеснал поглед. — И танцуваше изящно и с плам, така ли?
— Да, в осем часа вече беше на коня за лов на дивеч.
— Е, това вече ми харесва, точно такъв трябва да бъде един млад мъж. Каквито и занимания да има, трябва да бъде неуморим и да влага в тях жар.
— Работата е ясна, — каза сър Джон, — съвсем ясна. Значи, ще го вземете на прицел и няма да се сетите повече за горкия Брандън.
— Това е израз — каза Мариан меко, — който особено силно ненавиждам. Отвращава ме всяка шаблонна фраза, която претендира за остроумие, а „да вземеш някого на мушката“ и „да направиш завоевание“ са ми най-противни от всички. В тях се съдържа груб намек, който говори за тесногръдие и ако някога са били смятани за духовити, времето отдавна е убило цялото им остроумие.
Сър Джон не успя да схване смисъла на тази забележка, но се разсмя гръмко, сякаш наистина го е разбрал, и отговори:
— А, смея да кажа, че по един или друг начин ще имате достатъчно завоевания. Горкият Брандън! Без друго си беше пренебрегнат, макар че ви казвам, струва си да го хванете на мушката, въпреки онова падане и кълчене на глезени.
Глава 10
„Спасителят на Мариан“, както Маргарет наричаше Уилъби, с повече изящество, отколкото точност, се отби в къщата рано на другата сутрин, за да се осведоми за здравето на Мариан. Мисис Дашууд го прие с извънмерна учтивост — с любезност, продиктувана от собствената й признателност и от онова, което бяха научили от сър Джон, затова по време на посещението всичко, което правеха, имаше за цел да го убеди в интелекта, изяществото, взаимната привързаност и домашния уют на семейството, с което се бе запознал благодарение на злополуката. Не му бе необходим повторен разговор с тях, за да се убеди в тяхната обаятелност.