— Никога не съм имала предположения, — отговори Маргарет, — та нали ти самата ми го каза.
Това още повече развесели компанията и Маргарет изгаряше от нетърпение да каже още нещо.
— О, моля ви, мис Маргарет, разкажете ни всичко по този въпрос, — каза мисис Дженингс. — Как се казва младежът?
— Не бива да казвам, госпожо. Но знам много добре как се казва, а също и къде е сега.
— Да, да, можем да се досетим къде е той — сигурно си е у дома в Норланд. Това ще е помощникът на енорийския свещеник.
— Не, той не е такъв. Той не ходи на работа.
— Маргарет, — каза Мариан много нежно, — знаеш, че всичко това го измислихме ние и че такъв човек не съществува.
— Е, сигурно е починал наскоро, Мариан, защото съм сигурна, че едно време имаше, и че името му започва с „Ф“.
В този момент Елинор се почувства особено признателна на лейди Мидълтън, която отбеляза, че „навън вали силен дъжд“, макар да знаеше, че тази забележка не бе продиктувана от проява на внимание към нея самата, а по-скоро от отвращението на нейна светлост към лишени от изящество теми, каквито бяха така обичаните от съпруга й и от майка й груби закачки. Все пак тя започна темата, а полковник Брандън я подхвана, тъй като бе особено внимателен към чувствата на другите — така и двамата се впуснаха надълго и широко в темата за дъжда. Уилъби отвори пианото и помоли Мариан да им посвири и така след усилията на няколко души темата бе изоставена. Но Елинор не успя да се съвземе толкова лесно от паниката, в която я хвърли този разговор.
Същата вечер се разбраха кои от тях на следващия ден ще отидат до едно много красиво място на около дванайсет мили от Бартън. То принадлежеше на братовчед на полковника и без Брандън не можеха да го видят, тъй като собственикът бе заминал за чужбина и бе оставил имота в разпореждането на братовчед си. Бяха чули, че околността била изключително красива, и сър Джон, който я възхваляваше особено разпалено, можеше да служи за арбитър в случая, тъй като вече бе водил нататък разни компании — най-малко по два пъти в годината от десет години насам. Имало красиво езеро и разходката с лодка представлявала забележителна част от сутрешните развлечения. Трябваше да вземат суха храна, да наемат открити карети и всичко да стане както му е редът, когато става дума за истинска компания и развлечения.
На някои тази разходка се стори доста храбро начинание по това време на годината, а и от две седмици насам валеше всеки ден. Така че Елинор успя да убеди мисис Дашууд, която без друго бе вече настинала, на другия ден да си остане у дома.
Глава 13
Заплануваната екскурзия до Уайтуел не съвпадна с очакванията на Елинор. Тя бе подготвена да се върне от нея мокра, уморена и притеснена, но нещата се развиха още по-зле, защото изобщо не можаха да тръгнат.
Докъм десет часа всички вече се бяха събрали в Бартън Парк, където трябваше да закусят. Макар че цяла нощ бе валяло, утрото беше приятно, облаците се разпръсваха и слънцето все по-често надничаше иззад тях. Всички се чувстваха добре и в чудесно настроение, изгарящи от нетърпение да се забавляват и твърдо решени да изтърпят заради това всякакви неудобства и несгоди.
Донесоха пощата още на закуска. Между писмата имаше и едно за полковник Брандън. Той го взе, погледна го, после пребледня и излезе от стаята.
— Какво става с Брандън? — попита сър Джон.
Никой не можеше да каже.
— Надявам се да не е получил лоши новини, — каза лейди Мидълтън. — Само нещо от изключително значение би принудило полковник Брандън така внезапно да напусне масата за закуска в моя дом.
Той се върна след около пет минути.
— Надявам се, полковник, че нямате лоши новини? — каза мисис Дженингс веднага щом той влезе.
— Ни най-малко, госпожо, благодаря ви.
— Да не би да е от Авиньон? Надявам се в писмото да не пише, че положението на сестра ви се е влошило.
— Не, госпожо, от града е и е най-обикновено писмо по делови въпроси.
— Но защо то така ви разстрои, ако в него се говори само за делови въпроси? Хайде, хайде, полковник, няма да ни измамите, кажете си истината.
— Уважаема госпожо, — каза лейди Мидълтън, — опомнете се какво говорите.
— Може би се съобщава, че братовчедка ви Фани се е омъжила? — каза мисис Дженингс, без да обърне внимание на думите на дъщеря си.
— Не, наистина не е това.
— Е, полковник, тогава знам от кого е писмото. И се надявам, че тя е добре.