— Кого имате предвид, госпожо? — каза той и се изчерви леко.
— О, знаете кого имам предвид.
— Наистина съжалявам, госпожо — каза той, като се обърна към лейди Мидълтън, — че трябваше да получа това писмо точно сега, защото то се отнася до въпроси, които налагат спешното ми заминаване за града.
— За града! — извика мисис Дженингс. — Какво бихте могли да правите в града по това време на годината?
— Самият аз много съжалявам — продължи той, — че трябва да напусна толкова приятна компания, но много по-неприятно ми е да призная, че страхувам се, че без мен няма да ви пуснат в Уайтуел.
Какъв удар беше това за всички!
— Може би бележка от вас до иконома, мистър Брандън, — обади се Мариан, — ще свърши работа?
Той поклати глава отрицателно.
— Да тръгваме, — каза сър Джон. — Не трябва да отлагаме нещата, щом вече сме се наканили. Ще трябва да отложиш заминаването си до утре, Брандън, това е всичко.
— Ако можех да реша въпроса така лесно! Но не от мен зависи да забавя тръгването си с един ден.
— Ако само ни кажете по каква работа сте тръгнали, — каза мисис Дженингс, — ще видим дали заминаването ви може да бъде отложено или не.
— Ако заминете, след като се върнем от Уайтуел, няма да сте закъснели с повече от шест часа — каза Уилъби.
— Не мога да си позволя да загубя дори един час.
Тогава Елинор чу как Уилъби тихо казва на Мариан: „Някои хора просто не могат да търпят веселите компании. Брандън е точно такъв човек. Май го е страх да не настине и е измислил този номер, за да се отърве от екскурзията. Залагам петдесет гвинеи, че писмото е написано със собствения му почерк.“
— Не се съмнявам, че е така — отвърна Мариан.
— Щом решиш нещо, Брандън, — каза сър Джон, — никой не може да те разубеди, знам това открай време. Все пак се надявам да размислиш. Имай предвид, че двете госпожици Кери са дошли чак от Нютън, трите госпожици Дашууд са дошли пеша от къщата, а и мистър Уилъби е станал два часа по-рано, за да дойде с нас в Уайтуел.
Полковник Брандън отново изрази съжалението си, че е разочаровал компанията, но същевременно заяви, че заминаването му е неизбежно.
— Добре тогава, кога смяташ да се върнеш?
— Надявам се отново да ви видим в Бартън, — добави нейна светлост, — веднага щом ви е удобно да напуснете града, а ние ще трябва да отложим заминаването за Уайтуел до вашето завръщане.
— Много мило от ваша страна. Не зависи от мен обаче кога ще мога да се върна, затова не смея да се ангажирам с конкретен отговор.
— О, той трябва да се върне и ще се върне! — извика сър Джон. — Ако не се върне преди края на седмицата, аз ще отида и ще го доведа.
— Да, точно така, сър Джон, — провикна се мисис Дженингс, — и сигурно ще разберете по каква работа е ходил там.
— Не ми се ще да се бъркам в хорските работи, но предполагам, че е нещо, от което се срамува.
Един прислужник дойде да съобщи, че конете на полковник Брандън са готови.
— Няма да пътувате до града на кон, нали? — обади се сър Джон.
— Не, ще яздя само до Хонитон. Оттам ще взема пощенската кола.
— Е, щом си решил да вървиш, мога да ти пожелая приятно пътуване. Да беше си променил решението все пак.
— Уверявам те, това просто не зависи от мен.
Той се сбогува с всички.
— Ще имам ли някаква възможност да видя вас и сестрите ви в града тази зима, мис Дашууд?
— Страхувам се, че не.
— Е, тогава трябва да се сбогувам с вас за по-дълго, отколкото бих искал.
Той се поклони пред Мариан и не каза нито дума.
— Хайде, полковник, — каза мисис Дженингс — преди да си тръгнете, кажете ни по каква работа отивате там.
Той й пожела приятен ден и излезе от стаята, придружен от сър Джон.
Избухна хор от оплакване и вайкане, сдържан досега от доброто възпитание и накрая всички стигнаха до извода, че разочарованието съдържа в себе си известни предизвикателства.
— Мога да си представя по каква работа е тръгнал, — каза злорадо мисис Дженингс.
— Нима, госпожо? — извикаха почти всички.
— Да, сигурна съм, че става дума за мис Уилямс.
— И коя е мис Уилямс? — попита Мариан.
— Какво? Не знаете коя е мис Уилямс? Сигурна съм, че не може да не сте чували за нея. Скъпа моя, тя е родственица на полковника, и то много близка. Е, за да не шокирам младите дами, няма да кажа колко близка. — После сниши глас и се обърна към Елинор: — Тя му е родна дъщеря!