Въпросното обстоятелство се основаваше на растящата привързаност между най-голямата й дъщеря и брата на мисис Джон Дашууд — приятен младеж и джентълмен във всяко едно отношение, който дойде в Норланд скоро след пристигането на сестра си и който прекарваше голяма част от времето си в имението.
Някои майки биха насърчили подобна близост от чисто материални съображения, тъй като Едуард Ферърс бе първородният син на човек, оставил след смъртта си значително състояние, други пък биха се противопоставили на подобна близост от чисто благоразумие, защото, с изключение на някаква дребна сума, състоянието на младия джентълмен изцяло зависеше от завещанието на майка му. Нито едното, нито другото съображение можеше да повлияе на отношението на мисис Дашууд. За нея бе съвсем достатъчно това, че той е приветлив и сърдечен, че обича дъщеря й и че Елинор откликва на чувствата му. Тази нейна позиция противоречеше на убеждението й, че разликата в материалното положение на двама души трябва да ги разделя, но в случая имаше привличане и сходство в характерите. Беше й съвършено чужда мисълта, че хора, които познават Елинор, не биха оценили нейните качества.
Високото им мнение за Едуард Ферърс не бе подхранвано от някакви особени достойнства в личността или в начина му на общуване. Не беше красавец, пък и човек трябваше да се сближи с него, за да намери държанието му за наистина приятно. В интерес на истината той беше доста стеснителен, но след като преодолееше естествената си плахост, поведението му издаваше открито и любвеобилно сърце. Едуард умееше да вниква в нещата и тази негова проникновеност бе усъвършенствана от доброто му образование. Ала господин Ферърс бе лишен както от някакви особени дарби, така и от амбиции, с които да удовлетвори желанията на майка си и сестра си по отношение на себе си, тъй като те копнееха да го видят като човек с положение, като някой — е, едва ли и те самите знаеха като какъв. В едно или друго отношение жадуваха да го видят като човек с високо обществено положение. Майка му искаше от него да прояви определени амбиции в областта на политиката, да го види като член на парламента или пък в светлината на един от силните на деня. Очакванията на мисис Джон Дашууд не се различаваха кой знае колко от тези на майка им, но междувременно, докато се сбъднат благословиите свише, тя би искала да го види в някое луксозно ландо. Величието на ландата не привличаше особено Едуард. Въжделенията му се свеждаха до семейно щастие в спокойствието на уединения живот. За негов късмет, той имаше и по-малък брат, който изглеждаше много по-обещаващ.
Едуард бе стоял вече няколко седмици, преди да ангажира до голяма степен вниманието на мисис Дашууд, тъй като до този момент тя изживяваше прекалено силна мъка и беше безразлична към заобикалящите я обстоятелства. Единственото, което бе успяла да забележи до този момент беше обстоятелството, че той е мълчалив и не натрапва присъствието си й това бе достатъчно, за да й се понрави. Младежът виждаше колко е нещастна и не пречеше на изживяването на скръбта й с нетактични разговори. За първи път мисис Дашууд бе призована да спре вниманието си върху него и евентуално да го одобри от една забележка на Елинор, която отбеляза колко различни са братът и сестрата. Тази разлика всъщност се оказа силен контраст, който определено бе в полза на брата й така поне майка й виждаше нещата.
— Съвсем достатъчно е, — каза мисис Дашууд, че той не прилича на Фани. Това означава, че е симпатичен във всяко едно отношение. Вече съм готова да го обикна.
— Мисля, че ще го харесаш, — каза Елинор, — ако го опознаеш по-добре.
— Да го харесам ли? — отговори майка й с усмивка. — Не познавам форма на харесване, която да е по-слаба от обичта.
— Би могла да го оцениш според качествата му.
— Досега не съм правила разлика между обичта и преценката на нечии качества.
Едва тогава мисис Дашууд си даде труд да го опознае по-добре. Бе толкова общителна, че скоро преодоля неговата сдържаност. Не след дълго успя да разкрие всичките му добродетели и убеждението, че е влюбен в Елинор много й помогна да постигне това. Все пак бе убедена, че той действително е свестен човек, и дори тази негова ненатрапчивост, която влизаше в противоречие с всичките й представи за поведението на младите, престана да бъде безлична в мига, в който усети, че Едуард има добро сърце и обичлив характер.