— Надявам се, че не го смяташ за съвсем лишен от вкус — продължи Елинор. — Наистина се надявам, че е така, тъй като виждам колко сърдечно се отнасяш към Едуард. Сигурна съм, че ако наистина го мислеше, никога не би могла да се държиш така.
Мариан не знаеше какво да отговори. В никакъв случай не би искала да нарани чувствата на сестра си и въпреки това й бе невъзможно да каже нещо, в което не вярва. Накрая все пак каза:
— Не се обиждай, Елинор, ако мнението ми за него не е толкова ласкателно, колкото заслужават достойнствата му. Не съм имала толкова възможности като тебе да вникна дълбоко в по-фините естествени склонности на ума му, в предпочитанията и вкусовете му, но високо ценя неговата доброта и чувствителност. Смятам, че има добро сърце и е наистина достоен човек.
— Сигурна съм, — усмихна се Елинор, — че и най-добрите му приятели не биха имали нищо против подобна оценка. Не разбирам как би могла да изразиш повече топлота, отколкото има в тези твои думи.
Мариан ликуваше вътрешно при мисълта колко лесно е да угодиш на сестра си.
— Мисля, че в добротата и чувствителността му, — продължи Елинор — не може да се съмнява никой, който се вижда с него достатъчно често и умее да го предразположи към открит разговор. Убежденията и достойнствата на разума му остават скрити единствено заради неговата свенливост, и именно тя е причината да е толкова мълчалив понякога. Познаваш го достатъчно, за да му отдадеш дължимото, тъй като Едуард е личност с неоспорима стойност. Що се отнася до по-фините естествени склонности на ума, както ги наричаш, поради определени обстоятелства ти действително не го познаваш по-добре от мен. Имали сме възможност да прекарваме дълго време заедно, докато ти и мама бяхте изцяло погълнати от най-висша обич и скръбта, която ни сполетя напоследък. Виждах го много често и успях да вникна в неговите чувства, да разбера какво мисли по определени въпроси на литературата и добрия вкус, затова, смея да твърдя, че като цяло той е начетен, изпитва изключително удоволствие от четенето на книги, има живо въображение, много е наблюдателен и точен в преценките си и притежава чист и изтънчен вкус. Колкото повече го опознава човек, толкова по-добре се разкриват неговите способности и нрав и самият той се откроява по-ясно като личност. Обноските му на пръв поглед не блестят с нищо и едва ли може да бъде наречен красавец, ако човек не обърне внимание на приветливото изражение на лицето му и погледа му, който изразява рядко срещана доброта. Мога да кажа, че сега, когато го познавам толкова добре, аз го възприемам като истински красавец — или почти красавец. Какво мислиш по този въпрос, Мариан?
— Ако в момента не го намирам красив, надявам се в най-скоро време да го видя като такъв, Елинор. Щом казваш, че трябва да го обичам като брат, не мога да видя някакъв недостатък във външния му вид така, както не виждам недостатъци в душата му.
При тези думи Елинор се стресна леко и дори съжали за топлотата, която бе проличала в мнението й за него. Тя усещаше, че цени много високо Едуард. Надяваше се и той да има също толкова високо мнение за нея, но се нуждаеше от по-определени доказателства в това отношение, за да убеди Мариан, че взаимната им привързаност е много приятна за самата Елинор. Знаеше, че ако в даден момент Мариан и майка им измислеха нещо, което им харесва, още в следващия бяха готови да го приемат за реалност — за тях да желаят нещо беше равносилно да се надяват да се осъществи, а надеждата се превръщаше в очакване. Тя се опита да обясни на сестра си действителното състояние на нещата.
— Не отричам, — каза тя, — че имам високо мнение за него, че много го ценя, с една дума — че го харесвам.
Мариан избухна в негодувание:
— Била го ценяла! Харесвала го! Коравосърдечната Елинор! Даже още по-лошо от коравосърдечна! Та ти се срамуваш да покажеш някакво чувство! Ще напусна веднага стаята, ако повториш още веднъж тези думи.
Елинор не успя да се сдържи и се разсмя.
— Извинявай — каза тя, — не съм искала да те засегна, като говоря за чувствата си с такъв умерен тон. Можеш да смяташ, че те са по-силни от това, което казах. С една дума, смятай, че чувствата ми към него са такива, каквито той заслужава, а и подозирам — по-скоро, надявам се, че са оправдани и от неговата привързаност към мен, и казвам това без всякакво лекомислие или наивност. Имам достатъчно доказателства да вярвам, че той също държи на мен. Е, понякога се съмнявам мъничко и това не бива да те учудва, защото докато не вникна в чувствата му докрай, не ще мога да дам воля на собствените си чувства, само защото ми се иска да вярвам в нещо и затова трябва да го наричам с по-гръмки думи, отколкото е то за момента. Дълбоко в себе си не усещам никакво или почти никакво съмнение в това, че той ме харесва. Но освен с предпочитанията му има и други неща, с които човек трябва да се съобразява. Изобщо не може да се каже, че е независим. Не можем да знаем какво представлява майка му, но от това, което казва понякога Фани за нейното държание и мнения, не можем да си я представим като добър човек и вероятно много ще сгреша, ако не смятам, че самият Едуард не съзнава трудностите, които тя би му създала в случай, че пожелае да се ожени за момиче без зестра или високо обществено положение.