— Прав си за конференцията на НАТО. Печелиш, Боб. Засега. — Съдията Мур се намръщи. — Как вървят нещата?
— И четирите екипа се намират на няколко часа път от своите места за наблюдение. Ако всичко върви по план, те ще започнат да ни подават данни. Екипажът на самолета, който заловихме последния път, ни даде всичката необходима предварителна информация. Най-малко две от определените от нас летища са „горещи“. Вероятно най-малко едно от останалите също е такова.
— Президентът иска да бъда при него утре. Изглежда, ФБР са се натъкнали на нещо важно. Емил е истински разгорещен. Май са разкрили голяма операция за пране на пари.
— Дали е нещо, което можем да разследваме?
— Така изглежда. Емил го третира като материал от най-строга секретност.
— Което е добро за ФБР, е добро и за нас — отбеляза с усмивка Ритър. — Може да успеем да заврем голям прът в колелата им.
Чавес се събуди по време на втората смяна за спане един час преди залез-слънце. Спа трудно. Дневните температури бяха над тридесет и осем градуса, а високата влажност правеше джунглата като пещ, независимо от сянката. Първото съзнателно действие от негова страна беше да изпие над половин литър вода с оранжада на прах от манерката си, за да навакса загубената влага по време на съня. След това взе две таблетки тиленол. Леките пехотинци живееха с тези хапчета, за да облекчават болките и страданията, присъщи на нормалния им напрегнат режим. В този случай ставаше дума за причинено от жегата главоболие, което напомняше лек махмурлук.
— Защо не им оставим това шибано място? — измърмори той на Хулио.
— Правилно, mano — засмя се в отговор Хулио.
Сержант Чавес се повдигна, като се отърси от паяжините. Потри лицето си с ръка. Гъстата брада, която беше имал още от пубертета, растеше с обичайната си скорост, но днес нямаше да я бръсне. Това бе достатъчна причина да изохка. Нормалните армейски порядки много строго налагаха спазването на лична хигиена и леките пехотинци в качеството си на елитни войски трябваше да бъдат „красиви“. Той вече вонеше като цял баскетболен отбор след второто продължение, но нямаше и да се къпе. Нямаше да облече и чиста униформа. Но, разбира се, отново щеше да изчисти оръжието си. След като провери дали Хулио вече се е погрижил за картечницата си, Чавес разглоби своя МП-5 на шестте му основни части и ги огледа. Матовото покритие доста добре издържаше на ръжда. Независимо от това той избърса всичко с масло, прокара четка за зъби по работещите части и провери дали всички пружини са стегнати и дали пълнителите не са зацапани с пръст или пясък. Задоволен, сглоби оръжието и тихо задейства механизма му, за да провери дали работи без засечки. Накрая вкара пълнителя, зареди патрон и спусна предпазителя. След това провери дали ножовете са чисти и остри. Разбира се, тази проверка включваше неговите звезди за мятане.
— Капитанът ще се разсмърди, ако ги види — тихо отбеляза Вега.
— Те ми носят щастие — отговори Чавес, като ги върна в джоба си. — Освен това човек никога не знае… — Прегледа останалата част от екипировката си. Всичко беше както трябва. Готов бе да започне работата за деня. Дойде ред на картите.
— Там ли отиваме?
— „Рено“. — Чавес посочи мястото на тактическата карта. — Малко под пет километра. — Внимателно разгледа картата, като си отбелязваше наум някои неща и отново запомняше подробностите. Разбира се, картата нямаше никакви обозначения. Ако се загуби и я намерят, тя може да разкаже на когото не трябва неща, които той не бива да знае.
— Вижте — присъедини се към тях капитан Рамирес, като им подаде спътникова снимка.
— Тези карти трябва да са нови, сър.
— Нови са. КОА — той говореше за Картографската отбранителна агенция — доскоро нямаше добри карти на местността. Чертани са по спътникови снимки. Виждаш ли някакви проблеми?
— Не, сър. — Чавес вдигна поглед и се усмихна. — Приятна, равна местност, много окастрени дръвчета — изглежда по-лесно от снощи, сър.
Когато се доближим, искам да подходиш от този ъгъл тук и да стигнеш до сборния пункт. — Рамирес прокара ръка по снимката. — Ще дойда с теб, за да огледам.
— Ти си шефът, сър — съгласи се Динг.
— Планирай първия пункт за почивка тук. Контролен пункт „Шип“.
— Добре.
Рамирес вдигна глава, за да огледа местността.
— Не забравяй инструкциите. Тези хора може да имат много добра охрана и особено внимавай за мини. Видиш ли нещо, веднага ме предупреждавай, стига да е възможно. Ако се съмняваш в нещо, не забравяй, че мисията е секретна.