— Ще ви закарам там, сър.
— Извинявай — извини се Рамирес. — Изглежда, звуча като някоя нервна жена.
— Нямаш краката на такава — усмихнато каза Чавес.
— Можеш ли още да носиш тази клечка за зъби, Oso? — попита Рамирес Вега.
— Носил съм и по-тежки клечки за зъби, jefe.
Рамирес се засмя и отмина, за да провери следващата двойка.
— Познавам и по-лоши капитани от този — отбеляза Вега, когато Рамирес отмина.
— Здравата работи — призна Чавес.
След малко при тях се появи сержант Оливеро.
— Как сте с водата? — попита лекарят.
— С един литър по-малко — отговори Вега.
— Искам да изпиете по един литър веднага.
— Хайде стига, докторе — протестира Чавес.
— Никакви уговорки. Ако някой получи топлинен удар, моят задник ще изгори. Ако не сте ходили по малка нужда, значи не сте пили достатъчно. Мислете си, че пиете бира — предложи той, когато двамата извадиха манерките си. — Запомнете: ако не ви се пикае, значи се нуждаете от вода. По дяволите, Динг, ти трябва да знаеш това, нали беше в Хънтър-Лигет. Тоя шибан климат може да изсуши задника на човек за секунда, а аз не искам да мъкна задника ти, независимо дали е сух или не.
Разбира се, Оливеро беше прав. Чавес изпразни манерката си на три дълги глътки. Вега отиде с лекаря до близкия поток, за да напълни празните манерки. Върна се след няколко минути. Oso изненада приятеля си с още две пликчета концентрирана оранжада. Обясни, че лекарят има собствен запас. Единствената лоша новина беше, че хапчетата за пречистване на водата не се смесват добре с оранжадата, но това не променяше вкуса й.
Рамирес събра хората си по залез-слънце, като повтори инструкциите, вече дадени индивидуално на всяка двойка. Чавес си спомняше, че в някой от наръчниците пишеше: „Повторението е майка на знанието.“ Войниците бяха мръсни. Гъстите им бради и рошавите коси ще допринесат за маскировката им, като нуждата от боя почти ще изчезне. Всички се чувстваха здрави и отпочинали, ако не се броят болките, дължащи се предимно на лошите условия за спане. Събраха отпадъците и ги заровиха в земята. Оливеро напръска прах, отделящ сълзотворен газ, преди да заравнят пръстта над дупката. За няколко седмици това нямаше да позволява на животните да ровят тук. Капитан Рамирес огледа мястото за последен път, докато все още беше светло. Когато Чавес зае позицията си на водач, по нищо не личеше, че са били тук.
Динг прекоси просеката с максимално безопасна бързина, като оглеждаше пътя пред себе си с очилата за нощно виждане. Отново използваше компас и ориентири и можеше да се движи бързо, тъй като вече чувстваше местността. Както преди, нямаше никакви звуци, различни от природните, и което беше още по-добре, гората не беше толкова гъста. Движеше се с повече от километър в час. А най-хубавото от всичко бе, че все още нямаше змии.
Стигна до контролен пункт „Шип“ за по-малко от два часа. Чувстваше се спокоен и уверен в себе си. Разходката през джунглата просто беше му позволила да раздвижи мускулите си. Спира на два пъти, за да пие вода, още по-често, за да се ослушва, но не чу нищо неочаквано. Всеки тридесет минути се обаждаше по радиото на капитан Рамирес.
След като Чавес си избра място, на което да залегне, на взвода му бяха необходими десет минути, за да го настигне. След още десет минути тръгна отново към последния контролен пункт „Чук“. В един момент Чавес установи, че му се иска имената на инструменти да са свършили.
Сега внимаваше повече. Помнеше картата и колкото повече наближаваше целта, толкова вероятността да срещне някого нарастваше. Почти несъзнателно забави скоростта, с която се движеше. На половин километър разстояние от „Шип“ дочу движение вдясно от себе си. Някакво тихо, но земно същество. Махна с ръка на взвода да чака, докато провери какво има. Вега стори същото, като насочи картечницата си в тази посока. Но каквото и да беше, нещото се отдалечи в югозападна посока. Динг бе сигурен, че е животно, но изчака още няколко минути, преди да се почувства в пълна безопасност и да продължи напред. Провери вятъра, който духаше отляво, и се почуди дали неприятната му миризма е доловима за хората, но реши, че вероятно не е. Гадните миризми на джунглата бяха доста по-силни. От друга страна, може би си струва човек да се къпе от време на време…
Пристигна в „Чук“ без никакви инциденти. Сега се намираше на километър разстояние от целта. Взводът отново се събра. На не повече от петдесет метра от контролния пункт имаше поточе и отново допълниха водата в манерките си. Следващата спирка беше сборният пункт в района на целта, избрана заради възможността лесно да бъде намерена. Динг ги заведе дотам за по-малко от час. Взводът пак постави постове и капитанът и водачът се събраха.