Рамирес видя, че Чавес вдигна ръка, а след това клекна зад едно дърво. Капитанът мина покрай някакъв храст и разбра защо.
Пред тях се намираше летището.
Още по-добре беше, че на неколкостотин метра отпред имаше самолет с неработещи двигатели, но светещ в инфрачервеното изображение на очилата.
— Изглежда, ще имаме работа, капитане — прошепна Динг.
Рамирес и Чавес навлязоха в гората и започнаха да търсят охраната, като първо тръгнаха наляво, а след това надясно. Но охрана нямаше. Целта им, „Рено“, представляваше точно това, което им бяха казали да очакват. Разбира се, не бързаха при проверката, а след това капитан Рамирес се върна при сборния пункт, като остави Чавес да наглежда нещата. Двадесет минути по-късно взводът се намираше на един малък хълм северозападно от летището и се разпръсна на площ от около двеста метра. Вероятно някога тук е била фермата на някой селянин, а изгорените полета просто се сливаха с пистата. Тя се виждаше ясно. Чавес и Вега бяха най-надясно, а Гуера и другият картечар — в левия край, докато Рамирес се намираше в средата заедно с радиста си, сержант Ингелес.
12.
ЗАВЕСАТА НА „УВЕСЕЛИТЕЛНА ЛОДКА“
— „Променлива“, тук „Нож“. Пригответе се да приемате. Край. Сигналът от спътниковия канал беше чист като на търговска УКВ-радиостанция. Специалистът по комуникациите угаси цигарата си и натисна бутона на слушалката си.
— „Нож“, тук „Променлива“, сигналът ви е ясен и чист. Готови сме за приемане, край. — Зад него Кларк се завъртя в стола си, за да погледне картата.
— Намираме се на обект „Рено“ и познайте какво има тук — двумоторен самолет и някакви хора го товарят с нещо в кашони. Край.
Кларк се обърна и погледна радиото изненадан. Нима оперативното им разузнаване е толкова добро?
— Можете ли да разчетете номера на опашката, край?
— Не. Намираме се на неподходящо място. Но ще излети точно покрай нас. Намираме се на планираното място. Не се вижда никаква охрана.
— По дяволите — отбеляза един от хората от Оперативния отдел. Вдигна комплект слушалки с микрофон.
— Тук „Променлива“. „Рено“ съобщава за птица в гнездото, час нула три едно шест по Гринуич… Разбрано. Ще бъде предадено. Край. — Обърна се към колегата си: — Нашите хора в Щатите са в готовност.
— Това е чудесно — замислено отговори другият.
Докато Рамирес и Чавес наблюдаваха през биноклите си, двамата мъже свършиха с товаренето на кашоните в самолета. Решиха, че е „Пайпър Шейен“, средно голям самолет за бизнесмени с нелоша далечина на полета в зависимост от товара и маршрута. Местните работилници можеха да монтират понтонни резервоари, като по този начин удължат полетния му диапазон. Товарът, прекарван в Америка от контрабандистите на наркотици, не беше много тежък или — освен марихуаната — обемист. Ограничаващият фактор бяха парите. Само един самолет можеше да превози достатъчно рафиниран кокаин, който дори и по цени на едро да измете парите на повечето федерални банки.
Пилотите се качиха на борда, след като се ръкуваха с наземните си колеги — на скритите наблюдатели това се стори съвсем нормално, както при всеки друг екипаж. Двигателите се завъртяха и ревът им достигна през просеката до пехотинците.
— Исусе! — развеселено каза Вега. — Мога да гръмна тази птица още тук. По дяволите. — Разбира се, предпазителят на картечницата му беше спуснат.
— Това може да направи живота ни прекалено вълнуващ — отбеляза Чавес. — Да, прав си, Oso. Хората от охраната бяха при самолета. Сега се разпръсват. — Той грабна радиотелефона си: — Капитане…
— Виждам. Дигай чукалата в случай, че трябва да се измъкваме.
Самолетът изрулира до края на пистата, като се движеше като осакатена птица — подскачаше и се накланяше на амортисьорите на колесника си. Пистата беше осветена от няколко малки факли, много по-слабо осветление от нормалното. На всички, които наблюдаваха, това им се стори опасно. Чавес прецени, че ако самолетът се разбие при излитането, някои от членовете на взвода му ще пострадат…