Искрите в очите на президента се виждаха ясно. Съобщението за пресата щеше да бъде дадено в залата за пресконференции на Белия дом. Разбира се, той ще остави всичко в ръцете на Министерството на правосъдието, но конференцията ще се проведе в Белия дом, за да могат журналистите да бъдат насочени в правилна посока. „Добро утро, дами и господа. Преди малко информирах президента, че сме направили сериозен пробив в непрекъснатата война с…“
— Много лошо ли ще им се отрази това? — попита президентът.
— Сър, точната сума на парите, с които разполагат, винаги е била предмет на догадки от наша страна. Интересното в цялата история е, че операцията за пране на пари може би е предназначена да ги легализира, след като влязат в Колумбия. Трудно е да разберем, но, изглежда, Картелът желае да намери по-малко криминален начин да проникне в икономиката на собствената си страна. Тъй като от гледна точка на икономиката това не е крайно необходимо, предполагаемата цел на операцията е може би политическа. Като отговор на въпроса ви мога да кажа, че ще бъдат ужилени доста зле от загубата на тези пари, но не и осакатени. Разбира се, евентуалната изгода от политическите последствия за момента не може да бъде оценена.
— Един милиард долара — замислен каза президентът. — Това наистина е нещо, с което можеш да се похвалиш на колумбийците, нали?
— Мисля, че няма да се разочароват. Политическите недоволства и слухове от страна на Картела доста ги безпокоят.
— Но не достатъчно, за да предприемат нещо — отбеляза Кътър.
На Джейкъбс това никак не му хареса.
— Адмирале, министърът на правосъдието ми е приятел. Той се движи с охрана, два пъти по-голяма от тази на президента, и е изправен пред такава заплаха за сигурността си, че повечето хора биха прикляквали всеки път, когато гръмне ауспухът на някоя кола. Колумбия се опитва с неимоверни усилия да въдвори истинска демокрация в район, в който демократичните страни са голяма рядкост — а по една случайност историческата вина за това е наша, ако не сте забравили. Какво очаквате да направят? Да разсипят съществуващите институции, да направят като Аржентина? За бога, ФБР и Агенцията за борба с наркотиците, взети заедно, нямат достатъчно хора, за да се справят с известните ни мрежи за производство на наркотици, а имаме хилядократно повече пари от тях. Е, какво очаквате, по дяволите? Отново да се превърнат във фашисти и да тръгнат да избиват наркобароните, защото това ни харесва, така ли? Повече от сто години очаквахме това и си го получихме, но вижте докъде ни докара! — „Тоя клоун би трябвало да е експерт по Латинска Америка — въздържа се да каже Джейкъбс. — Кой си ти бе? Обзалагам се, че и лодка не можеш да управляваш!“
„Изводът е, че Емил не харесва операцията“ — помисли си съдията Мур. От друга страна, думите на Джейкъбс накараха Кътър да се размърда в стола си. Джейкъбс беше дребен човек, но достойнството и моралът му се измерваха в мегатонове.
— Какво се опитваш да ни кажеш, Емил? — леко попита президентът. — Кажи го.
— Прекратете цялата операция — отговори директорът на ФБР. — Прекратете я, преди нещата да са отишли твърде далеч. Дайте ми нужните хора и мога да постигна повече тук, у дома, и съвсем в рамките на закона, а не с подобни десантни глупости. „Тарпон“ е доказателството. С добра полицейска работа постигнахме най-големия си успех досега.
— Което се случи благодарение на факта, че един шкипер от бреговата охрана поизлезе от пълномощията си — отбеляза съдията Мур. — Ако той не беше нарушил правилата, това дело сега щеше да бъде за обикновено пиратство и убийство. Не го забравяй, Емил.
— Такова нещо не се случва за първи път и разликата, Артър, е, че то не е планирано от никого във Вашингтон.
— Този капитан няма да бъде наказан, нали? — попита президентът.
— Не, сър. Вече сме се погрижили за това — увери го Джейкъбс.
— Добре. Нека бъде така. Емил, уважавам гледната ти точка — каза президентът, — но трябва да опитаме нещо по-различно. Не мога да накарам Конгреса да одобри удвояване на средствата за ФБР или Агенцията за борба с наркотиците. Знаеш го.
„Не сте се опитали“ — поиска да каже Джейкъбс. Вместо това кимна в знак на подчинение.