Мистър Бернарди разгледа съобщението и вдигна поглед.
— Ех, ще ми се и секретарката ми да може да печата така бързо, Чарли. Мога да преброя две — само две! — грешки. Съжалявам, че те забавихме толкова време. — Аташето му подаде десетдоларова банкнота. — Изпий две бири от мен.
— Благодаря ви, мистър Бернарди.
Чък Бернарди беше старши агент на ФБР, чийто ранг се равняваше на бригаден генерал от армията на САЩ, където бе служил като пехотен офицер преди много време и много далеч оттук. На това място му оставаха още два месеца служба, след което щеше да се завърне у дома в централата на ФБР, където го очакваше длъжност, отговаряща на командващ средно голяма оперативна дивизия. Той беше специалист от Отдела по организираната престъпност на ФБР, с което се обясняваше и изпращането му в Швейцария. Чък Бернарди бе експерт по проследяване на мръсни пари, а много от тях намираха пътя си през швейцарската банкова система. Работата му, наполовина полицейска, наполовина дипломатическа, му позволяваше контакти с висшите служители на швейцарската полиция, с които беше установил близки и приятелски делови взаимоотношения. Замисли се за местните полицаи, които бяха умни, професионалисти и адски ефективни. Една дребна стара жена може спокойно да се разхожда по улиците на Берн с пазарска чанта, пълна с пари, и да се чувства в пълна безопасност. И вероятно стариците се чувстваха точно така.
След като се озова в канцеларията си, Бернарди включи лампата си за четене и протегна ръка, за да си вземе една пура. Още не беше тръснал пепелта, когато се облегна на стола си и се загледа в тавана.
— Кучи син! — Протегна ръка и телефонира на най-старшия офицер, когото познаваше.
— Обажда се Чък Бернарди. Мога ли да разговарям с доктор Ланг? Благодаря ви… Здравей, Карл. Чък е на телефона. Трябва да се видим… веднага, ако е възможно… Много важно е, Карл, честна дума… По-добре ще е в твоята канцелария. Не по телефона, Карл, моля те… Добре, благодаря ти, приятелю. Материалът си струва, повярвай ми. Ще бъда при теб след петнадесет минути.
Остави слушалката. След това отиде до ксерокса и откопира документа, като се подписа, че той е използвал машината, и отбеляза броя на направените копия. Преди да тръгне, сложи оригинала в личния си сейф и пъхна копието в джоба на сакото си. Помисли си, че Карл може да е много ядосан заради изпуснатата вечеря, но не се случваше всеки ден някой да обогати икономиката на страната ти с двеста милиона долара. Швейцарците ще замразят сметката. Това означава, че по закон шест от банките им ще задържат цялата натрупана лихва — а може би и главницата, тъй като самоличността на правителството, което има правото на тези пари, може никога да не бъде изяснена, което ще „насили“ швейцарците да задържат парите и накрая да ги прехвърлят на управата на кантоните. А хората се чудят защо Швейцария е толкова богата, спокойна, очарователна малка страна. Причината не се криеше само в карането на ски и в шоколада.
В разстояние на час шест посолства получиха съобщението и докато слънцето се носеше над земята, шестима агенти на ФБР посетиха официалните приемни на няколко американски търговски банки за „всякакви услуги“. Те предадоха идентификационните номера на няколко сметки, чиито значителни суми щяха незабавно да бъдат замразени просто чрез блокиране от компютъра. Във всичките банки това стана без много шум. Никой не трябваше да знае, а важността на тайната беше разяснена на директорите на банките в Америка и навсякъде другаде по много пряк начин от сериозни висши правителствени служители, които имаха силно желание да сътрудничат. В края на краищата парите не са техни. Полицейските служители разбраха, че почти всичките сметки не са особено активни, като средно извършват две до три сделки на месец, разбира се, винаги големи. В сметките щяха да продължат да се приемат влогове и един белгийски служител намекна, че ако ФБР има информация за всички останали сметки от подобен характер, прехвърлянията от една проследена сметка в друга, разбира се, в границите на Швейцария, както беше допълнил белгийският служител, трябва да не се спират, за да не се усетят вложителите. Беше казал, че в края на краищата наркотиците са общият враг на всички цивилизовани хора и най-вече на всички полицаи. Директорът Джейкъбс незабавно одобри предложението, като го съгласува с министъра на правосъдието. Дори и холандците съдействаха, независимо от факта, че самото холандско правителство продаваше наркотици в определени магазини за своите по-изтормозени млади граждани. Случаят беше ясен пример за капитализъм в действие. Имаше мръсни пари, които са спечелени по уж правдоподобен начин, а правителствата не одобряваха такива пари. По тази причина ги конфискуваха, за да ги използват за свои цели. Що се отнася до банките, тайната, в която се бяха заклели, се пазеше така свещено, както и самоличността на вложителите.