Летяха на петнадесет метра над водата и капитан Уинтърс видя на екрана, че въздушната струя след витлата им вдигаше пяна от вълните, които, изглежда, бяха високи около метър и петдесет. Намираха се на малко повече от една миля от него. На разстояние една миля от целта отново включи светлините.
Всичко беше толкова предсказуемо. Контрабандистът видя приближаващите светлини, ярки като слънца, насочени право към него, и инстинктивно направи точно това, което би направил всеки друг пилот. Зави рязко надясно и се снижи — точно на петнадесет метра, — като се заби красиво в морето. „Вероятно не е имал време дори да разбере къде е сбъркал“ — помисли си Бронко, а после се засмя с глас, дръпна към себе си лоста за управление и се наклони, за да го погледне за последен път. „Това си беше класическо поражение“ — каза си капитан Уинтърс и зави към дома. Хората от ЦРУ ще го харесат. А най-хубаво от всичко беше, че сега е ас. Не беше нужно да стреляш по тях, за да се брои. Просто трябваше да ти се припише сваленият самолет.
13.
КЪРВАВИЯТ УИКЕНД
„Не е честно да го кара да чака“ — мислеше Мойра на път за дома в сряда следобед. Ами ако той не може да дойде? Ами ако се нуждае от предварително обаждане? Ами ако има нещо важно, планирано за уикенда? Ами ако не може да дойде? Тя трябваше да му се обади.
Мисис Улф бръкна в портмонето си и потърси онова хотелско листче — то все още се намираше в джоба с ципа. Написаните върху него цифри сякаш я изгаряха. Трябваше да му се обади.
Днес имаше много объркано движение: някой беше пукнал гума на моста на 14-та улица. Ръцете й се потяха върху пластмасовото кормило. Ами ако той не може да дойде?
А децата й? Те бяха достатъчно големи, за да могат да се грижат сами за себе си. Това беше лесната част — как ли ще им обясни, че майка им заминава през уикенда за… Какъв израз се използваше в случая? Да се „чука“. Тяхната майка. Как ще реагират? Не й беше минало през ума, че ужасната тайна, която криеше, не беше никаква тайна, не и за децата й, не и за колегите, не и за шефа, и тя щеше да бъде слисана, ако разбереше, че всички се надяваха да й потръгне този път… да се чука. Мойра Улф беше пропуснала сексуалната революция само с година-две. Отнесла бе девствеността си ДО брачното ложе, изпълнена със страх, надежда и страст, и винаги мислеше, че така беше и със съпруга й. Смяташе, че трябва да е било точно така, защото и двамата объркаха нещата толкова лошо при първия път. Но след три дни усвоиха основните принципи — младежката енергия и любовта могат да издържат на почти всичко — и през следващите двадесет и две години двамата младоженци наистина се превърнаха в едно цяло.
Празнината в живота й, наложена от загубата на нейния съпруг, беше като отворена незаздравяваща рана. Снимката му, направена само година преди смъртта, когато ремонтираше платноходката си, стоеше до леглото й. На нея вече не беше млад, с тлъстини на кръста си, голяма част от косата му я нямаше, непроменена беше само усмивката… Какво каза Хуан? Ако погледнеш с любов, ще ти отговорят с любов. „Колко приятно казано“ — помисли си Мойра.
„Господи! Какво ли би си помислил Рич?“ — Беше си задавала този въпрос неведнъж. Всеки път, преди да заспи, гледаше снимката му. Всеки път, когато излизаше или влизаше в къщата, гледаше децата с надеждата, че не подозират нищо, макар да се досещаше подсъзнателно, че знаят. Но какъв избор има? Трябва ли да носи траурните дрехи на вдовица? Този обичай е по-добре да си остане в далечното минало. Беше спазвала траура колкото бе необходимо. Плачеше, когато си спомнеше някоя дума или важните дати през двадесет и две годишния им съвместен живот, благодарение на който двама души се превръщат в едно цяло. И онази платноходна яхта, за която бяха спестявали цял живот…
„Какво очакват от мен хората? — запита се тя с внезапна мъка. — Аз все още съм жива. Все още имам някои нужди.“
„Какво ли би казал Рич?“
Той не беше имал време да каже каквото и да е. Умря на път към работата си, два месеца след нормалния медицински преглед, от който беше разбрал, че трябва да свали някой и друг килограм, че кръвното му налягане е малко по-високо, че холестеринът му е доста добре за човек на неговите години и че трябва да дойде на същия преглед след година. И тогава, в седем часа и тридесет и девет минути, колата му се отклонила от пътя и спряла в мантинелата. Един полицай, намиращ се на една пряка оттам, дошъл и останал изненадан от факта, че шофьорът все още се намира в колата. Учудил се как е възможно да караш пиян толкова рано сутринта, но после разбрал, че този човек няма пулс. Повикали линейка, чийто екип сварил полицая да удря по гърдите на Рич, смятайки, че той е получил сърдечен удар. Те помислили същото и направили всичко, за което са били обучени. Но нямали никакъв шанс. Аневризъм в мозъка. Лекарят беше обяснил в смъртния акт, че това е отслабване на стената на кръвоносен съд. Не е могло да се направи нищо. Защо стана така? Може би е наследствено, а може би не. Не, кръвното налягане нямаше нищо общо с това. Почти невъзможно е да се направи диагноза дори при най-добрите условия. Той оплакваше ли се от главоболие? Дори и толкова не е казвал? Лекарят беше си тръгнал тихо, не толкова ядосан, колкото натъжен от факта, че медицината не разполага с всички отговори. (Помежду си лекарите казваха, че става въпрос за един от онези случаи, при които… но такова нещо не можеше да бъде казано на семейството.) Лекарят беше обяснил, че не е имало много болка, като не знаеше дали не лъже. Но вече нямаше значение и затова й съобщи поверително и успокоявщо, че не може да го е боляло много. След това погребението. Емил Джейкъбс беше там и вече очакваше смъртта на жена си, която беше дошла от болницата, за да присъства на церемонията със съпруга си, когото не след дълго щеше да напусне. И всичките сълзи, които се проляха…