Телефонът го събуди в 9:56. „Почти седем часа сън“ — помисли си той. Струваха му се като няколко секунди, но нямаше време за мотаене. След половин час се появи на рецепцията, даде попълнения формуляр за напускане на хотела и си взе билета за влака. Обичайното движение в средната част на Манхатън за малко не го накара да изпусне влака, но пристигна навреме и се настани на последния ред тройни седалки в отделението за пушачи във вагона-клуб. Един усмихнат стюард с червено сако му предложи кафе без кофеин и копие на вестник „Ю-Ес-Ей Тудей“, последвано от закуска, която не се различаваше от онази в самолетите, само беше малко по-топла. Когато влакът спря във Филаделфия, той отново спеше. Кортес беше решил, че трябва да си почине. Стюардът забеляза усмивката на лицето му, когато прибираше подноса със закуската, и се запита какви ли сънища преминават през главата на този пътник.
В един часа, когато влак 111 наближи Балтимор, в залата за пресконференции на Белия дом светнаха лампите на телевизионните камери. Репортерите вече бяха подготвени със „сведения“, че предстои изявление от министъра на правосъдието, свързано с наркотиците. Големите телевизионни канали не прекъснаха следобедните си сериали — не беше лесно да прекъснеш „Млади и неуморни“, — но както обикновено Си Ен Ен показаха на екрана си надписа „Специално съобщение“. Дежурните от Отдела за разузнаването в Националното военно командване веднага го забелязаха, тъй като пред бюрата си имаха телевизори, включени на този канал. Може би това беше най-красноречивият коментар във връзка със способността на американските разузнавателни агенции да информират правителството, която по очевидни причини големите телевизионни мрежи никога не обсъждаха.
Министърът на правосъдието отиде с вдървена походка към подиума. Въпреки всичкия си адвокатски опит не умееше да говори добре пред публика. Такова качество не се изискваше, когато човек се занимава с фирмено право или подготовка на политически кампании. Но пък министърът беше фотогеничен и се обличаше добре, а и винаги го биваше да поднесе някоя новина в „сухи“ дни, което обясняваше популярността му сред средствата за масова информация.
— Дами и господа — започна, той, като запрелиства документите. — След малко ще получите брошури с информация за операция „Тарпон“. Това е най-ефективната операция досега срещу международния наркокартел. — Той вдигна поглед и се опита да види израженията на репортерите през светлината на прожекторите.
— Едно разследване на Министерството на правосъдието, извършено от ФБР, доведе до откриването на няколко банкови сметки в Съединените щати и в други страни, използвани за пране на пари в безпрецедентни мащаби. Тези сметки обхващат над двадесет и девет банки от Лихтенщайн до Калифорния и по досегашните ни преценки влоговете в тях надвишават шестстотин и петдесет милиона долара. — Отново вдигна поглед, като чу някой от събраното мнозинство да казва: „Дявол да го вземе!“ Това го накара да се усмихне. Не беше лесно да впечатлиш журналистите, които идваха в Белия дом. Автоматичните фотоапарати започнаха да щракат непрекъснато.
— Заедно с шест други правителства предприехме необходимото, за да конфискуваме всички тези средства, както и осем смесени дружества за работа с недвижими имоти, в които са инвестирани средства тук, в САЩ, и те са били използвани като основните средства за прането. Конфискацията се извършва по силата на Закона за повлияните от рекет и корумпираните организации. Тук трябва да подчертая, че смесените дружества за недвижими имоти включват имуществото на много невинни инвеститори и тяхната собственост няма, повтарям, няма да бъде засегната по никакъв начин от действията на правителството. Картелът ги е използвал като лековерни жертви и те няма да пострадат от конфискациите.
— Извинете — прекъсна го кореспондентът на „Асошиейтид прес“, — шестстотин и петдесет милиона долара ли казахте?
— Точно така. Повече от половин милиард долара. — Министърът обясни как е била намерена информацията, но не и начина, по който бяха се сдобили с нея първоначално, нито пък точния механизъм за проследяване на парите. — Както ви е известно, имаме договорености с няколко правителства за работа по подобни случаи. Финансовите средства, определени като пари от търговия с наркотици и вложени в чуждестранни банки, ще бъдат конфискувани от правителствата на съответните страни. По сметки в швейцарските банки например има приблизително… — отново провери записките си. — Изглежда, са двеста и тридесет и седем милиона долара. Те стават собственост на швейцарското правителство.