— Десет! — чу той, когато прескочи няколко тела, проснати на рампата. Същата цифра каза едрият сержант от военновъздушните сили, а след това и „Единадесет! Давай, давай!“, когато капитанът се качи на борда.
Хеликоптерът се вдигна веднага. Чавес падна силно на стоманения под, към който го дръпна Вега. Рамирес падна до него, а след това стана и последва Зимър напред.
— Какво се е случило тук? — попита ПД след малко. Рамирес му обясни накратко ситуацията. Полковник Джоунс увеличи малко мощността и продължи да лети ниско, като в нормална ситуация. Нареди на Зимър да стои на рампата в продължение на около две минути, за да наблюдава за евентуалното идване на самолет, но той не се появи. Бък дойде в предната част на хеликоптера, изключи захранването на оръдието и възобнови бдението си над навигационните прибори. След десетина минути „краката им бяха мокри“ — намираха се над морето и започнаха да търсят самолета-цистерна, да дозаредят за връщането до Панама. В задната част на хеликоптера пехотинците започнаха да се сгушват и бързо да заспиват.
Но не и Чавес и Вега, които се озоваха до шест мъртви тела, проснати на рампата. Дори и за професионалните войници — единият от тях беше участвал в убиването — това представляваше ужасяваща гледка. Но не в такава степен, както експлозиите. Досега не бяха виждали хора да изгарят до смърт и се съгласиха, че дори и за наркотрафиканти това е неприятен край.
Хеликоптерът започна да друса, когато навлезе в струята от витлата на самолета-цистерна, но скоро всичко свърши. Няколко минути по-късно сержант Бийн — дребният, както го наричаше за себе си Чавес — отиде назад, като внимателно прекрачваше войниците. Закопча обезопасителния си колан към една кука на пода, след което се обади по микрофона в шлема си. Кимна и продължи назад към рампата. Бийн подкани Чавес да му помогне. Динг го хвана за колана и гледа как той изритва телата през рампата. Това му се стори някак бездушно, но после реши, че за трафикантите вече няма значение. Не погледна надолу, за да види как ще паднат във водата. Облегна се и заспа.
На сто мили зад тях един двумоторен частен самолет кръжеше над мястото, където пистата — известна на екипажа само като „Номер шест“ — все още се забелязваше на слабия кръг пламъци. Виждаха просеката, но самата писта не беше обозначена с факли и кацането без визуален ориентир щеше да бъде лудост. Разочаровани и в същото време облекчени, защото знаеха какво беше се случило с няколко други полета през изминалите две седмици, се отправиха назад към постоянното си летище. След като кацнаха, се обадиха по телефона.
Кортес рискува с един полет от Панама до Меделин, макар че плати с все още неизползвана кредитна карта, така че името да не може да бъде проследено. Отиде с личната си кола вкъщи и веднага се опита да се свърже с Ескобедо, но разбра, че той се намира в своята хасиенда на хълма. Феликс нямаше достатъчно енергия, за да кара толкова далеч след дългия ден, а и не можеше да проведе важен разговор, защото не се доверяваше на преносимите телефони, независимо от всички уверения за сигурността на използваните канали. Уморен, ядосан и разочарован по ред причини, той си наля една силна напитка и си легна. Помисли си за всичките си усилия, които отидоха на вятъра, и изруга в тъмното. Вече никога нямаше да може да използва Мойра. Никога вече няма да й се обажда, да разговаря с нея, да я вижда. А и фактът, че последното му „представление“ с нея беше се провалило поради страховете от това, което си мислеше — и правилно! — че е направил шефът му, добави още неподправени чувства към ругатните му.
Преди да се зазори, половин дузина камиони посетиха половин дузина летища. Две групи мъже загинаха от огнена смърт. Трета отиде до изгорялото летище и намери точно каквото беше очаквала: нищо. Другите три завариха пистите си в напълно нормално състояние, пазачите, доволни и отегчени от монотонността на работата си, бяха по местата си. Когато първите два камиона не се завърната, други коли отидоха, за да видят какво става, и необходимата информация скоро си проправи път до Меделин. Кортес се събуди от звъна на телефона и получи нови нареждания за пътуване.
В Панама войниците все още спяха. Щяха да бъдат оставени да спят цял ден в удобни стаи с климатични инсталации под тежки одеяла, след като взеха горещ душ и се нахраниха с ястия, които ако не вкусни, поне бяха различни от храната през изминалата седмица. Но четиримата офицери бяха събудени рано и закарани на друго място за нови инструкции. Научиха, че операция „Увеселителна лодка“ е претърпяла много сериозен обрат. Разбраха и защо е станало така, а източникът на новите заповеди беше толкова въодушевяващ, колкото и тревожещ.