Новият офицер по операциите на 3-и батальон в 17-и пехотен полк от Първа бригада на 7-а лекопехотна дивизия провери канцеларията си, докато жена му се разправяше с носачите. На бюрото му се намираше една каска модел „Марк-2“ от кевлар, наричана Фриц поради приликата с каските на стария германски Вермахт. Покривалото й от камуфлажна тъкан беше допълнително украсено със сплетени парчета от материала, използван и за бойните униформи на 7-а лекопехотна дивизия. Повечето от съпругите наричаха това каска-зелка. Точно като при зелката гладката повърхност се нарушаваше и каската се забелязваше по-трудно. Батальонният командир беше заминал на брифинг заедно със заместника си и новият старши офицер реши да се срещне с майора, отговарящ за личния състав. Оказа се, че преди пет години бяха служили заедно в Германия, и започнаха да разговарят на чашка кафе.
— Е, как беше в Панама?
— Горещо, гадно и няма смисъл да ти обяснявам за политическите аспекти. Смешна работа — малко преди да си тръгна, се натъкнах на един от твоите нинджи.
— Така ли? Кой?
— Мисля, че се казва сержант Чавес. Копелето ме очисти на едно учение.
— Спомням си го. Той е един от добрите бойци в ъ-ъ… сержант Баском?
— Слушам, господин майор! — Една глава надникна иззад вратата на канцеларията.
— Сержант Чавес — с коя част е той?
— Рота „Браво“, сър. Взводът на лейтенант Джексън… мисля във второ звено. Да, ефрейтор Окзанян пое командването от него. Чавес го прехвърлиха във Форт Бенинг и сега е инструктор по основно обучение — отбеляза сержант Баском.
— Сигурен ли сте? — попита новият офицер.
— Тъй вярно, сър. Много бързаха с документацията по преместването му. Той е един от хората, които трябваше да бъдат освободени бързо. Помните ли, господин майор?
— О, да. Това беше страхотно прецакване, нали?
— Тъй вярно, господин майор — съгласи се сержантът.
— А какво правеше той на бойно учение в зоната на Панамския канал? — зачуди се офицерът по операциите.
— Лейтенант Джексън може да знае, сър — предположи Баском.
— Ще се запознаеш с него утре — каза майорът на новия офицер.
— Бива ли го?
— Като за новак направо от академията в Хъдсън, да, оправя се добре. От добро семейство е. Син е на свещеник, брат му кара изтребител във военноморския флот — командир е на ескадрила. Срещнах се с него в Монтерей преди време. Както и да е, Тим разполага с добър сержант, който ще го научи на някои неща.
— Е, този Чавес също беше доста добър. Не съм свикнал така да ми се промъкват! — Офицерът опипа белега на лицето си. — И да ме вземат дяволите, ако той не го направи както трябва!
— Имаме няколко добри сержанти, Ед. Ще ти хареса тук. Какво ще кажеш за един обяд?
— Добре. Утре по кое време започваме физическото обучение?
— Шест и петнадесет сутринта. Шефът обича тичането.
Новият офицер изсумтя и тръгна към вратата. Добре дошъл в истинската армия.
— Изглежда, приятелите ни долу са малко ядосани — отбеляза адмирал Кътър. Имаше телекс, който идваше от сектор „Лудория“ на цялата операция. — Чия беше идеята да се подслушват комуникациите им?
— На мистър Кларк — отговори заместник-директорът по оперативните въпроси.
— Същия, който…
— Същия.
— Какво можеш да ми кажеш за него?
— Бивш „тюлен“ от военноморските сили, служил деветнадесет месеца в една от онези групи за специални операции, които официално никога не са съществували. Раняван е няколко пъти — обясни Ритър. — Напусна службата като старши помощник-боцман на двадесет и осем години. Бил е един от най-добрите, които са имали някога. Той е човекът, който отиде и спаси момчето на Дъч Максуел.
Очите на Кътър се оживиха при тези думи.
— Познавах Дъч Максуел. Прекарах известно време при него, когато бях младши лейтенант. Значи той е човекът, който спаси задника на Сони? Аз така и не научих всичко за тази история.
— Адмирал Максуел го направи старши помощник веднага. Тогава беше командващ военновъздушните сили в Тихия океан. Както и да е, напусна армията и се ожени, захвана се с водолазно дело — разрушителни дейности, а с експлозивите е експерт. Жена му почина при автомобилна катастрофа в Мисисипи. Тогава нещата му тръгнаха зле. Запозна се с ново момиче, но нея я отвлякоха и убиха някакви местни търговци на наркотици — изглежда, им е била пласьорка, преди да се запознаят с Кларк. Нашият бивш тюлен реши да иде на лов за голяма риба със собствени такъми. Справи се доста добре, но полицията го надуши. Както и да е, по онова време адмирал Максуел беше голяма клечка. И той дочу някои неща. Познаваше отдавна Джеймс Гриър и нещата си дойдоха на мястото. Решихме, че мистър Кларк има талант, от който се нуждаем. Така че ЦРУ помогна да уредим „смъртта“ му в един нещастен случай с яхта. Променихме името му — дадохме му нова самоличност, всичко необходимо и сега работи за нас.